Всичката тази работа му позволява да види с „просто око", че голяма част от пациентите му приемат по-малко от необходимите за организма мазнини и протеини. Това му помага да разбере,че мазнините са също толкова необходими на тялото както и протеините и че тяхното драстично намаляване затруднява регенерирането (повторното възстановяване) на клетките, затруднява асимилацията на мастноразтворимите витамини (А, Д, Е, К), редуцира производството на хормони, намялява еластичността на кожата, спира да я защитава от външни „нападки"и я застарява. На всичкото отгоре провокира куп влошения в основните функции на тялото.
Повече от 50 години ни беше преподавано, че има 3 основни хранителни елемента – протеини, мазнини и въглехидрати. Внимание, да се съсредоточим върху новата дефиниция на думата „храня, подхранвам" – „нутрир" от латинското "nutrire". Какво означава тя според речника на Испанската кралска академия на науките:
Хранене - да се повиши субстанцията (материята) на животинското или растително тяло с помощта на храна, като по този начин се възстановяват частите, загубени по време на катаболичните процеси (процеси на горене, изгаряне).
Само първите два елемента обаче – протеините и мазнините, повишават „субстанцията на животинското тяло" тъй като всички наши клетки съдържат тези вещества. Докато въглехидратите са част само от растителните клетки. Ние хората притежаваме минимални количества въглехидрати в глюкозата на кръвта и в мускулния глюкоген, които употребяваме като „гориво", но в никакъв случай като „химически компонент на нашите клетки".
Когато човешкият организъм получи повече въглехидрати от малкото, които може да поддържа в глюкозата на кръвта или в глюкогена, се налага да отделя инсулин за да превръща в мазнина това високо съдържание на глюкоза, която ако не се елеминира, ще се превърне в токсична (отровна) и изключително опасна за нашето здраве.
За храненето и регенерацията (възпроизводството) на всички наши клетки имаме нужда само от вода, протеини и мазнини, трите животоподдържащи компонента, както и малки количества витамини, минерали и олиго-елементи (биоелементи като желязо, флор, цинк...). Въглехидратите и алкохолите ни служат само за „гориво" и в никакъв случай не са съществени (необходими). Натрупаните мазнини също могат да се използват за източник на енергия, като се има предвид, че мазнините са два пъти по-калорични от въглехидратите и имат предимството, че поради бавната им асимилация, не повишават глюкозата в кръвта, нито провокират секреция (отделяне) на инсулин.
Старата концепция за основните хранителни елементи, според автора, също е причина да не се разбира връзката между дегенеративните болести и прекаляването с хранителни елементи през дълги периоди от време. Изключително високия процент на затлъстяване сред подрастващите и повишения коефицент на дегенеративни болести в най-ранна детска възраст демонстрират според Хайме Бругос, че нутрирането сред детското население е незадоволително и че лошото хранене, което провокира диабет и затлъстяване е една от основните причини за неуспехите в училище и ниското интелектуално развитие на много деца (и възрастни). Безброй изследвания демонстрират, че една лоша закуска дава като резултат един лош ученик. Както невроните, така и нервните влакна в мозъка са протеини. Така също „миелин"-ът (мазнината, която обвива нервните влакна) са особено необходими на организма ни. Именно за това без протеини и мазнини нашето съществуване е немислимо, не само заради здравето на мускулите и органите, но също така и заради доброто функциониране на човешкия мозък. Двата елемента трябва да се приемат редовно защото нито един от тях не може да се „складира" от храносмилателната ни система с цел да се използва по-късно. Неконтролируемите количества на сладко, нишесте и скорбяла, съдържанието на голям процент от детската диета в днешно време, пропорционират само „гориво" (в голяма част, акумулиращо се в мазнини), но никога не могат да бъдат използвани за формирането и развитието на мускули, органи и мозък, казва Бругос. Главната цел на изодиетата е, освен да постигне намаляване на килограмите, да подобри здравето и качеството на живот, вземайки мерки срещу дегенеративни болести като диабет и сърдечносъдовите болежки.