Анкета

Как се мотивирам за спорт?
 
Банер

Регистрация

Банер
Банер

Автори

Приятели

Fhl.bg

Вие сте тук:Начало»Хранене»Открито е лекарството срещу злоядото дете и...зле хранещия се родител!
Понеделник, 17 Октомври 2011 15:50

Открито е лекарството срещу злоядото дете и...зле хранещия се родител!

От Витаминаспорт
Оценете статията
(2 оценки)
Ася Иванова е баш-майстора в "Работилница за родители". Разбира се, че я "пипнах случайно" един ден, ровейки се в нета. Та хубавите открития винаги стават БЕЗ план. Ася притежава всички характеристики на "витаминка", но не само... В нейната работилница и малките и големите "счупвания" са поправими, до там, че дори е намерила лек срещу злоядото дете. Не вярвате ли? Последвайте ме! Предупреждавам само, че лекът срещу злоядия наследник, минава през лечението на неговия зле хранещ се родител. Какво още споделя Ася Иванова?
Нека започнем с една общоизвестна истина – храненето е социален процес. От времената, когато племената са се събирали около огъня и, хранейки се, са взимали решения, до ден Vasi_Margiднешен, когато цялото семейство сяда на масата не само за вечеря, а и за да сподели преживяванията си от деня.

Често обаче, съзнателно или не, децата, особено на възраст до около 18 месеца, не се включват в този процес. Обикновено, дори да са с нас на масата, вече сме ги нахранили предварително и рядко се сещаме да им дадем нещо, ако те сами не си поискат. В повечето случаи, обаче, те остават извън този социален феномен – храненето на цялото смейство заедно.

Именно там се крие ключето към любовта между детето и храната. Обикновено първия съвет, който давам на майка, която ми се обади с такава тревога е да сложи детето, наравно с нея и таткото на масата. То да има собствена чиния, в която нещата да са същите като на останалите членове от семейството и да започнат да се хранят заедно. От време на време родителите могат да си подават един на друг с пръсти залъчета, за да насърчат подобно поведение и у детето. От една страна то да се опитва да храни тях, а от друга – да отваря устичка, когато на него му подават храна.

И ако в този момент ми възразите с довода, че току-що захранващо се бебе не може да получи в чинията си същото като вас – грешите. Още в мига, в който запознавате детето с новите храни, т.е. на възраст от около 6 месеца, то това би следвало да се случи директно с вас, по време на обяд (примерно). И не ви пречи да сте приготвили за всички картофи на фурна с много малко подправки, от които то да получи няколко парченца, подадени му дори с пръсти. Киноата, амарантът и просото, които са идеални за начало на захранването също могат да влязат в семейното меню под формата на салата. От Vasi_hrana-1нея може да бъде отделена част, преди овкусяването й, която да е сложена в чинията на най-малкия член от семейството. Същото важи и за задушените зеленчуци и дори месото. Така детето не се чувства изолирано.

Какво правим ние – най-често сме приготвили нещо коренно различно за малкото, като го храним преди всички. След това го оставяме да си играе и сядаме „спокойно" да ядем с таткото или някой друг. Да не говорим, че малките деца усещат света чрез допир и поднасяне към устата. Ние обаче, им забраняваме да пипат храната, за да не се изцапат. И им даваме с лъжица, като пренебрегваме най-естествените им инстинкти. Е, сега си представете, ако вас ви хранят отделно и не ви дават да пипате нищо, вие какво отношение ще развиете към храненето като процес? И когато можете да контролирате този процес с отказите си, дали няма да се възползвате от това? Още повече, че отказът предизвиква внимание от страна на всички.

Не може да не сте попадали на клипчета с щастливо омазани бебета, бъркащи в купичките си и ближещи ръчичките си. С риск да ви прозвучи страховито – точно това е начинът. И противно на това, което ще си помислите в началото – такова поведение не превръща храненето в игра. Напротив, много по-вредно е да се използват играчки и телевизия, с цел малкото да отклони вниманието си и да му бъдат пробутани няколко лъжици допълнително. Мачкайки храната в ръце то я усеща, в последствие тя попада в устата му и то вижда, че може да се храни и само. Не пречи вие да подавате от друга купичка с лъжица в този момент. Но е важно детето да бъде приобщено, да се почувства голямо и да му бъде дадена възможност да копира поведението на възрастните. И ако всички заедно се наслаждавате на този процес, ще имате едно наистина хранещо се с удоволствие хлапе.

 

Успех! :)


Ася Иванова

Add comment