Понеже на мен не ми се намираше нито една под ръка, нито под рамо, реших да помоля мама да ми помогне да си направим САМИ. Като идеолог на идеята, веднага прерових къщата за стари, поизносени и вече никому ненужни декоративни възглавници. Понеже съм много добра в разшиването, набързо "транжирах" двечки и оставих милата ми майчица да скрои от вътрешностите едно голямо, намотано руло, както добре се вижда на снимката.
Завързахме го с ненужни коланчета и стари връзки за обувки, за да не "избяга" формата му. От подрязаните ми преди време пердета пазех парче плат, което се оказа напълно достатъчно за подсилване на краищата на бъдещата възглавница за йога, особено важно ако върху нея ще сяда човек с повечко килограми. От стар чаршаф пък скроихме опаковката т.нар. калъфка за възглавница.
Ножица. Конци. Игли. Малко здрав разум и сръчни ръчички. Мама да си сложи очилата за близо. И има няма 30 минути, тук докладващата, се сдоби с така желаната от години практична и удобна възглавница за тренировки по Йога. И понеже съм на мама детенцето, получих и премия - избродирано името ми, за да не вземе някой объркан и жаден за таково удобство, клиент да ми я свие под носа при следващото ми занимание с моите ученици.Упражнения с такъв полезен фитнес уред могат да се правят и практикувайки Пилатес, стречинг и други тип занимания.
Та така, Галина Дензъл...последвах буквално съвета ти - "Ако не ви се намира, може да си направите сами" и виж какво готино творение на семейното ръчно творчество се получи. Много ти благодарим и до следващия уебинар по Ресторативно движение!