Та на темата за цигарите. Отказването от тях се оказа супер лесно. Спрях да ги купувам. Фактът, че не познавах никого в новата си държава, ме улесни много. Няма дразнители.От онези любезните. Такива дето повтарят „айде пък и ти, една цигарка с кафето какво толкова?". Толкова, че и повече. Но го разбрах по-късно.
По-рано дойдоха проблемите с килограмите. Онези дето ти се лепват като муха на мед веднага щом оставиш тютюна. Почнаха бавно да се напъхват между бедрата ми. Там винаги съм имала пухкави възглавнички. Скоро обаче заприличаха на цели юргани. Да не говорим за тлъстините, пълзящи по гърба, дупето и ръцете ми. Непоносимо. Също като жегата в Мадрид, която те прави бавен. Та чак мързелив. Па и неподходящо време улучих.Края на август, началото на септември. Дърво и камък се пука на Полуострова в този сезон. Жега. Все още не бях сменила и вредния навик от България, според който „водата е за миене, не за пиене"...ела да видиш. Световъртеж. Гадене. Отпадналост. Няма и цигарка, в която да намериш успокоение. И ето къде се появава моето лекарство. Там където започва и истинската част на тази история.
Лицевите опори. Помните ли ги тези „омразници" от физ-зарядката в училище (така и не свикнах с тази дума)? Моят Пеп им е луд фен. Да, все още има тъкива мъже по света. Един ден просто ми заяви – „Вместо да ми ревеш по цял ден (то не беше за България, за семейството ми, за работата, за килограмите в повече...), вземи да направиш няколко лицеви опори, не познавам по-добра терапия от тази!".Пробвах. Пълен провал. Едва две.Само две. Единствено две...до тук с убеждението ми, което влача от родината, че имам тяло на атлетка. Пълни щуротии. Годините в цигарен дим, лошата храна и безкрайно дългото обездвижване бяха оставили своя отпечатък. Спасяваха ме май само невероятните гени на баба Елисавета. И уморената ми от „прехвалени ресторантски манджи" майка, която в къщи ни държеше на режим „месо и салата,че се готви най-лесно".
Като всеки нормален жител на Планетата обаче, първото нещо което направих, стъпвайки на испанска земя е да вкуся от така прехвалените им „средиземноморски храни". То няма лошо ако си бяха само средиземноморски. Местните обаче са добавили цялата география от океани и морета към менюто си. Наблягайки най-вече на Атлантическия. Онзи с прекрасните Мак, Кинг, Фрай...и други бургери, при които яденето се ограничава до някакви супер кратки 5 минути и ако не успееш да привършиш с дъвченето за тези 300 секунди, тежко и горко ти после, когато дойде ред да извадиш смляното от стомаха. Единственото хубаво нещо на американо-испаньолизацията бе неуспешният опит да се пребори с осемстотинте години арабско „пребиваване" по тези земи. В това число и бидето (за мен най-голямото изобретение на цивилизацията). Трудно излиза, ама поне лесно се чисти после...разсъждавах често, понякога и на глас, тогава.
Обобщавам. Новоизлюпена мигрантка съм. Млада булка (оженихме се през юни и в горещия 15 август вече живеехме в Мадрид). Току що покръстена в „непушачка". С 10 килограма в повече. И с физически и белодробни възможности, ограничаващи правенето на лицеви опори до две.Сраммммммммм!
Имах само два избора. Да съм върна към добре познатия и така успокояващ навик за перманентно поглъщане на цигарен дим (рекордът ми бе 2 кутии на ден докато работех като водеща на сутрешния блок в Радио ГОНГ защото ставах в 5 сутрин и увеличавах активния си живот с близо 3 часа). Или да разчовъркам мускулното наследство, благородно оставено ми от рода Шидерски и да започна с лицевите опори...па да видим!Упражнения и пак упражнения. Тренировки и пак тренировки. Това е простата формула за умните хора, които искат да влязат във форма.
Никога нямаше да успея, ако щедрият ми съпруг, напук на финансовата криза, която тресеше семейната ни единица тогава, не бе ми купил онова така кокетно, и толкова светлосиньо велосипедче. Струваше цели 100 евро и бе гордо доставено в къщи от „Корт инглес" (най-голямата верига търговски центрове в Кралството). Така започнах. С две лицеви опори първия ден, увеличавайки с по една на всеки следващ. С 10 минути въртене на педалите, увеличавайки с една на всяко следващо излизане на чист въздух. И с екологично чиста храна (разбирай без пържено, панирано, полуфабрикати и консерванти – с една дума - само току що приготвено и прясно). После се шегувахме, че дори и „лайнцата" ни се бяха превърнали в екологично чисти по онова време.
