На въпрос на намесилия се в разговора български държавен селекционер «А задължвате ли момичета да учат еускера /местният език в Паис Васко, Билбао/?», наставникът на Христина отговори така – «Дори аз, който съм роден в Билбао не знам повече от 2-3 думи, та какво остава за чужденците, които идват да живеят в нашата област. Въпреки, че вътре в отбора една друга се обучават защото ги чувам да си разменят фрази на еускера.»
Христина потвърди думите на своя треньор. За да постигне този наредък в комуникациите с местните обаче, г-ца Иванова съвсем не залага на случайно дочути фрази, а ходи на училище, заедно с други НЕиспано-говорящи. Освен уроците, за добрата й адаптация в Билбао, помагат и треньорските часове, които според договора й с клуба се задължава да дава на подрастващите от школата. Христина с огромно удоволстви тренира две възрастови групи – до 10 години и 12-13 годишни.
Съвсем не в толкова добро настроение бе наставникът на домакините от Алкобендас, Карлос Идалго. Имайки предвид загубата на неговия тим – 8 ми в класирането от 12-я Ирландесас, му влизаме в положението. «Ние сме единствените виновни, че не успяхме да победим в този мач. Опитахме го, но мисля че основната ни грешка бе, че не постигнахме баланс между играта в атака и защита. Преходът ни бе муден и тромав.»
Елена Янкова също не бе доволна от показанато на терена. От загубата обаче също могат да се извадят положителни заключения, като например, че този двубой послужи за мини-среща на националния отбор.
Бусета, Янкова и Иванова вече планират следващия лагер-сбор, на който момичетата ще имат една основна задача...да помогнат да тренера да напредне с българския език и не само с баскетболните термини, които Бусета владее на български доста добре.
Но както самият той казва – «Ще я видим тази работа!»