1. Къде си играла за последно в България? А последният отбор преди да дойдеш в Испания?
За последно в България играх в Рилски Спортист Самоков. След това играх 4 години в Тарб, Франция, една година във Вилагарсия де Ароса в Испания, миналата година в Каха де Канариас на Канарските острови и този сезон в Сарагоса.
2. Как се осъществи трансфера ти в Испания?
С помощта на Интерперформанс, мениджърската агенция, с която работя.
3. Мислиш ли, че посредниците или т.нар. агенти на спортисти имат бъдеще в съвременния спорт? /ФИФА смята да отмени изпита и лиценза за агенти, ФИБА все още не е излязла с официално становище/
Смятам, че младите играчи, с малко опит имат нужда от стабилен и уважаван агент, които да им помогне в началото на кариерата или поне докато добият опит, за да могат да се представляват сами. Ако агентът има нужните контакти и се отнася професионално към работата си и с респект към играча, за мен не е задължително да притежава лиценз от ФИБА.
4. До кога е договорът ти с настоящия ти клуб?
Договорът ми е за сезон 2010/2011.
Внимание! Моля спазвайте НОРМАТИВАТА за безплатно използване на материалите от Витаминаспорт, за повече подробности кликнете тук.
5. Как се приспособи към отбора? Сподели някой „личен трик"?
Приспособих се нормално, без проблеми или негативни емоции. Винаги има малко притеснение в началото, но в крайна сметка смяната на различни отбори е част от кариерата на професионалния спортист. В такива случаи желанието за победи ,работата на игрището и страстта към баскетбола помагат на един играч да се слее и да бъде приет, в който и да е отбор.
6. А съотборничките как те приеха? Има ли обичай за „посрещане на новия"?
Тази година бяхме 6 нови момичета и малко по малко научихме да се опознаваме. Няма специален обичай, но за някои празници се събираме целия отбор, като всяка една от нас приготвя нещо , за да не се натоварва само една от нас с готвенето. По този начин успях да опитам ориз с кокос от Ямайка, американски ребра със сос барбекю и разбира се типичните испански ястия като паея и тортия.
7. А треньорът? Кой е най-ценният съвет, който си получила от него?
Треньорът на отбора се казва Виктор Ла Пеня. Много е енергичен и амбициозен и мисля, че най-ценното му качество е , че успява да ни„зарази" с неговото желание за победи и триумф. Най-ценният съвет, който съм получавала от него е , че единствено могат да те наранят хората и нещата, на които ти самата позволиш. Помага ми да осмислям и разбирам причините за загубите и понякога за лошата ми игра и ме мотивра с думите „Учи се, продължавай да се учиш".
8. Каква е обстановката на женски мач? Залата? Публиката? Цените на билетите?
Отборът има фен клуб, който се казва Жълта треска (Fiebre amarilla) и дори понякога, когато играем далеч от Сарагоса, пътуват и подкрепят отбора. Цените на билетите са 5 евро и средно на мач идват около 1800-2000 зрители. Имаме талисман на отбора, пчеличката Маня (хората,които живеят в Сарагоса се наричат маню/маня), както и мажоретки. Публиката в Сарагоса разбира от баскетбол и винаги ни подкрепя като в добрите, така и в лошите моменти.
Внимание! Моля спазвайте НОРМАТИВАТА за безплатно използване на материалите от Витаминаспорт, за повече подробности кликнете тук.
9. Някой любопитен детайл за клуба, нещо което го различава от всички останали...в Испания и в които си играла!?
Всеки клуб, в който съм била има добри и лоши страни, но мисля, че в Сарагоса предимствата са повече от недостатъците. Работи се професионално и се прави всичко възможно, за да бъдат доволни играчите. Разликата с отборите, в които съм играла досега е, че тази година играем с амбицията да завършим в топ 3 и да докажем,че отборната игра и себераздаването са ключовете към успеха на един отбор.
10. А за тренировките? Как върви физическата подготовка?
До преди 2 седмици освен в испанската лига играехме и за Fiba Cup и поради честите мачове и пътувания не ни оставаше време за много тренировки и натоварвания. Откакто ни елиминираха на четвърт финала се обръща повече внимание на физическата подготовка (фитнес,издръжливост),за да може в края на сезона да бъдем в оптимална спортна форма.
11. С какво се храниш и има ли специална диета, която поддържате в отбора?
Имаме диетоложка на отбора, която в началото на сезона направи лична диета според нуждите и вкусовете на всяка състезателка и следи редовно теглото на всяка една от нас. Сьщо така, когато пътуваме и се налага да ядем в различни хотели и ресторанти, диетоложката избира менюто и храната на отбора.
Внимание! Моля спазвайте НОРМАТИВАТА за безплатно използване на материалите от Витаминаспорт, за повече подробности кликнете тук.
12. Разкажи нещо РАЗЛИЧНО за града, в който живееш и играеш? Туристическата забележителност е...?
Сарагоса е известна с катедралата "Нуестра сеньора дел Пилар" и двореца Алхаферия с мавърски архитектурни елементи. Харесва ми защото е оживен град, където живеят много млади хора и същевременно е спокойно, чисто и без натоварен трафик. В момента се строи трамвайна линия с цел да се подобри движенито и да се намали замърсяването на въздуха.
13. Какви са предимствата да живееш в този град?А недостатъците?
Предимствата са чистота на въздуха и на улиците, както и цивилизованността на гражданите ,липсата на задръствания. Тъй като съм родена в София от време на време ми липсва оживения нощен живот и магазините, отворени 24 часа, въпреки че не е голям проблем, защото Мадрид и Барселона са само на час и половина с влак от Сарагоса.
14. Какво ти липсва най-много от България? А какво би искала да се промени там?
Най-много ми липсва семейството. Тъй като обикновено се прибирам за кратък период от време, не ми остава време да си създам негативни впечатления. Всяка година, която прекарвам в чужбина се убеждавам, че никъде не се чувствам толкова добре, както у дома.Възпитана съм така, че да ценя и да обичам родната си страна.
Внимание! Моля спазвайте НОРМАТИВАТА за безплатно използване на материалите от Витаминаспорт, за повече подробности кликнете тук.
15. Готова ли си за НОВА повиквателна от Чема Бусета? С какви усещания си за националния отбор и неговия селекционер?
Разбира се, нетърпелива съм да тренирам с националния отбор и да се срещна отново с момичетата. Освен,че с повечето сме израснали заедно, продължаваме да си помагаме и да растем на баскетболното игрище като отбор и като състезатели. Знам, че докато спечелим уважението на европейските отбори ни остава още много работа, но важните и дълготрайни успехи се постигат стъпка по стъпка и мисля, че ние сме на правия път.
Още снимки на Жаклин Златанова, в Галерията след статията...