1. По принцип няма много за разказване в този междинен за националния тим период, знам обаче, че ти имаш?
Периодът, в който се намираме в момента е т.нар. период за работа в клубовете. Ролята на селекционера е да следи баскетболистките, да събира впечатления, да си води записки. Опитвам чрез интернет да следя всички, както момичета, които бяха
част от националния отбор през миналата година, така и проекто-националките. Благодарение на Българската федерация по баскетбол, която редовно ми праща видеоматериали с мачовете от женските първенства, честно да си призная, съм най-информиран с това как игрят състезателките в България. За останалите, които не са в Испания, където и аз живея и опитвам да гледам възможно най-много срещи на живо, ми е малко по-сложно. Въпреки, че мачовете на Катя Димитрова от Първа френска дивизия са достъпни и успявам да я следя. В италианската Втора лига например, е малко по-трудно с достъпа до видеоматериали и статистика.
2. Как оценяваш свършеното до тук?
Работата, свършена през лятото от националките беше тежка, но смятам че полезна и удовлетворителна за момичетата. Въпреки умората, натрупана по време на концентрациите и фактът, че отидоха директно в клубовете си почти без почивка, баскетболистките влязоха в ритъм веднага и играят на високо ниво от началото на сезона. Като изключим Зоя Станоева, която изигра първия си мач за новия сезон преди няколко дни, заради контузия, останалите националки не са прекъсвали състезателния си ритъм. Много съм доволен от показаното и държа да отбележа, че ГЕНЕРАЛНО всички си свършиха работата чудесно.
3.Какви са изискванията към националките, за да успеят да влязат в листата на селекционера?
Българските национални състезателки преди всичко са професионалистки и се налага да са адаптират към изискванията на клуба, за който се състезават и смятам, че всички без изключения се справят добре до момента. Паралелно с работата в клубовете обаче, се налага всяка една от тях да търси начин за прогресиране. Изискванията на клуба, са изисквания на клуба. Това, което бих желал да подчертая, че отговорността за личното израстване не само като баскетболистки, но и като хора, би трябвало да е приоритет на всяко едно от момичетата. Независимо от професионалната ситуация, в която се намира, възможностите за самоусъвършенстване са много.
3. Например?
Има баскетболистки, които играят в големи клубове, с традиция и поемат голяма отговорност в играта на отбора. Жаклин Златанова, Катя Димитрова, Роксана Йорданова, Даниела Георгиева, Радостина Славова, Доника Ходжис, Димана Георгиева, Лиляна Илиева, Силвия Пеева, Таня Чиров... са лидери в своите отбори, следователно трябва да се възползват от тази благоприятна ситуация. Умението да поемат отговорност, ги прави още по-добри състезателки. Другите момичета, които не са лидери, но тяхното участие е също толкова важно за националния отбор, трябва да разберат значението на тази тяхна „роля" в този екип. Защото баскетболът е колективен спорт и се налага всеки да познава добре мястото си, само така успехът ще дойде за всяка една поотделно и за отбора като цяло. Даниела Петева, Елена Янкова, Христина Иванова, Стефка Митева крепят отбора с детайлите, които само те са способни да принесат в колективната игра. И за да прогресират, без да са лидери, разковничето се крие именно в разбирането за важността на тяхната работа.
4. Има ли прогрес в личната кариера на националките?
Някои от баскетболистките, като Даниела Петева и Стефи Митева направиха голяма крачка в кариерата си – играят в Първа испанска дивизия, най-силната за момента в Европа. Отстрани погледнато може някой да каже – „Но те имат малко игрови минути", аргументирайки се с факта, че Даниела средно играе по 15-16 минути на мач, а Стефка около 8-10 минути. Но е задължително да отбележим, че тези минути са качествени защото играят срещу първокласни съперници. Отборите в елита на Испания имат много класни чужденки от САЩ, както и големи имена от европейския баскетбол и нивото на конкуренция е изключително високо. Нивото на тренировките също. Не бива да забравяме с кого и срещу кого тренират тези момичета. С повишаване на индивидуалните им качества автоматично се повишава нивото и на българския баскетбол и това е факт, който не бива да се пренебрегва.
5. Къде е разковничето за успеха на нашите баскетболистки, за признанието че в България все още има качествен човешки материал?
Жаклин Златанова е най-добрият пример, че когато една персона иска, може да постигне всичко. Младите биха могли да я използват за пример. Всеки трябва да може да жертва нещо в името на по-голяма цел. В случая на Жаклин, жертвата бе, че тя „изстрада" да играе с по-ниска заплата, но в Първа испанска дивизия. Не прие по-добри от финансова гледна точка оферти от Втора лига. Стисна зъби и се оказа печеливш ход, защото нивото, на което играеш в началото на състезателната ти кариера, маркира бъдещето ти. Колкото по-рано започнеш да се състезаваш в елита, толкова по-добре ще се развива кариерата ти. И пак повтарям, в повечето случаи се налага да жертваш нещо...заплата, семейство, географско положение. Дани и Стефка трупат в първо лице подобен опит и това ще се отрази благоприятно на техния прогрес като професионалистки.
6. За елита е по-лесно да се говори, как се мотивират онези, които защитават цветовете на втородивизионни отбори?
Българките, които имат възможност да играят във Втора лига в Испания или Италия, също би трябвало да се възползват докрай от 
възможностите, които им се предлагат. Всичко зависи от тях самите. Индивидуалният фактор тежи много. Можеш да прогресираш където и да си. Добрият отбор логично ти дава по-добри възможности за прогрес, но не ти гарантира нищо. Гаранцията идва от личната убеденост, че можеш. Че имаш качествата. Че работиш достатъчно, за да постигнеш крайната си цел.
7. Кой е най-важният елемент, който трябва да се тренира, за да се прогресира в съвременния баскетбол според теб?
Основен фактор за постигане на прогрес е физическата форма. Кондиционната форма днес съвсем не е това, което беше преди 20 години. И съвсем не го казвам просто така. Твърдят го български баскетболистки от онази епоха, с които говорих докато бях в България. Потвърждават на 100% това мое мнение. Баскетболът в края на 80-те години на миналия век беше по-креативен, зависеше повече от гениалността на всяка една състезателка. Днес е по-физически, по интензивен спорт. А работата в тази посока много изостава, особено в малките възрасти на националните отбори. Най-много се забелязва, когато се изправят срещу връстниците си от други държави. В първия отбор физическата подготовка е закон, лема, която няма нужда да се доказва. Тренира се целогодишно за добра физическа кондиция. И честно да ти кажа, добрата физическа форма ще бъде „пропуск" за националния отбор. Повиквателната до голяма степен ще зависи от физическото състояние на баскетболистките в края на клубните първенства.
8. Подскажи на момичетата, как да тренират, за да се сдобият с този пропуск?
Онзи ден на българското дерби от Втора дивизия, попитах Христина Иванова как върви нейната подготовка във фитнеса защото ми се видя малко поотслабнала на ниво мускулатура. Каза, че ходи от време на време. И тук е мястото да напомня, че ако клуба в който играеш не улеснява достъпа ти до фитнес залата, ТИ си този, които трябва да „спонсорира" индивидуалната си физическа подготовка. Няма извинения. Силата в съвременния баскетбол е от особено значение. Очаквам, че националките ще продължават да прогресират и в това отношение. За мен е много важно да се поддържат ежедневно. Няма ваканция за физическата форма. На всичкото отгоре, 
българките имат достатъчно познания и не е необходима задължителната помощ на специалист по физическа подготовка, за да са във форма целогодишно. Могат и сами да си изготвят тренировъчен план. Който обаче изисква последователност! И тук се крие разковничето. /Препоръчителна тренировъчна програма на Витаминаспорт за баскетбол – тук/. Храненето също е фактор, който често се подценява, а не бива!
9. А подрастващите?
Личната дисциплина е в основата на прогреса. В България в момента първенството е много изравнено. Трябва да поздравя Федерацията за далновидното решение, което взе. Аз ще гледам турнира за Купата на живо и ще допълня впечатленията си за момичетата, които играят там. Проблемът е, че повечето български клубове не пускат младите си състезателки в игра. Да, знам, че за това бе учредена Втора дивизия, но е жалко че няма млади баскетболистки в елитните отбори. Веселка Тодорова с нейните 194 сантиметра е аргумент на моето твърдение, че малко млади състезателки разполагат с повече игрови минути.
11. Искаш да кажеш, че генерално правилата в българския баскетбол трябва да направят голямо преобръщане?
Миналата година направихме голяма крачка напред. Когато поех националния отбор през 2009 година, говорих и писах на ВСИЧКИ момичета, които бяха играли за държавната селекция през последните години. Исках да разбера какво мислят, дали се чустват със сили да играят отново, да придобия лично впечатление за тях. Възрастта и клуба, където игрят нямаше значение. Една група от тях взеха решението, че НЕ искат да се състезават повече с екипа на националния отбор. И аз уважих и уважавам това тяхно решение. 
Аргументите им са достатъчно силни сами по себе си – допълнителна отговорност, минимално заплащане, липса на ваканция...За това и коментирах с Федерацията, че не бива да има санкции именно заради респектът, който имам към взетото от тях решение. Но националния отбор не може да продължава да се лута. С всеки нов треньор, не може да се сменя генерално политиката. За това бе необходима нова схема.
Крачката бе направена и който и да дойде след мен ще разполага с трасиран път. Миналата година с помощта на Федерацията, на която още веднъж искам да благодаря за подкрепата, както и на самите баскетболистки, поставихме началото на нещо ново. Вратата към националния отбор не е затворена за никого. Напротив. Но линията на селекцията е маркирана – млади баскетболистки, с амбиция на индивидуално ниво и искрен интересе да представляват родината си.
12. По този начин не „затваряш ли врати"?
Не. В никакъв случай. Налагането на младите, не означава, че всеки друг „свеж полъх", няма да бъде добре дошъл. Като например Таня Чиров, която не дойде с нас миналата година заради контузия, но която следя отблизо в италианската първа дивизия. Или Радмила Нешева, която също играе в Италия. С нейните 29 години може да бъде чудесна подкрепа за по-неопитните в състава. Тези, които имат желание да бъдат част от националния отбор, ще трябва да демонстрират,че са много по-добри от тези, които играха миналата година, така е честно, нали?!
Това е линията, която ще следвам, докато ми изтече договора през 2012 година, защото смятам, че свършената през миналата година работа бе чудесна. Поставихме началото на нова форма за разбиране на националния отбор.
13. Какво планирате оттук нататък с Българската федерацията по баскетбол?
С Федерацията поддържам прекрасни отношения и адмирирам усилията на всички, които работят там за модернизиране, въпреки сложната икономическа ситуация, в която се намира. Чуствам се много добре сред хората там, има синтония помежду ни. Винаги има място за подобрения, разбира се. И елитна Лига от 6 отбора, например беше едно от тях. За допълнителния квалификационен турнир, който започва на 3 юни, а ние сме в група с Унгария, Финландия, Холандия и Украйна вече се готвим. В края на март може би ще имам и списъка на състава, който ще опита да спечели това последно място, даващо право на участие на Евробаскета. С някои от момичетата, които играят в България, планираме да проведем кратък лагер-сбор, веднага след края на турнира за Купата на България.
14. А на теб какво ти предстои?
Много работа /смее се/. Най-скорошното е, че имам удоволствието да съм поканен от ФИБА Европа като лектор за годишната среща на генералните секретари на националните федерации, която ще се проведе в Мюнхен. Темата, по която ще говоря е «Лидерството в баскетбола».