В испанската преса, се появи следният коментар - "Къде започва доминацията на Испания? Там където се намират ограниченията на нейния съперник? След като стартира подготовката си за Европейското първенство в Литва с два квалифицирани опонента - Франция и Литва, които също като испанците са фаворити за медали, изборът на България за съперник бе злоупотреба. Най-вече с това, че подобен мач не служи с нищо на испанската селекция! България, която също ще играе на Евробаскета, бе преодоляна без проблеми и с прекалено голяма разлика в класите с 96-59. Трудността на този мач за баскетболистите на Серхио Скариоло бе такава, с която обикновените хора пием чаша вода т.е. никаква.
По горе цитирам в-к Марка и уводната статия за срещата Испания - България. Заглавието на публикацията е следното - "Завладя ни желание да покорим България - един подготвителен мач, който съвсем не бе полезен за Испания". Четейки всичко това, на мен пък дойде желание да ви разкажа началото на тази история. Защото тя съвсем не започва с кацането на "Барахас" на групата, водена от Росен Барчовски. Селекционерът на България, който днес има рожден ден и на който искам да пожелая от все сърце "много здраве, тренер и здрави нерви! И не забравяй, че с теб имаме недовършена работа...Помниш ли онзи учебник за подрастващи басектболисти? Заедно умувахме преди време - ти откъде да намериш спонсор за издаването. Аз - как да ти помогна с превода от испански?!" Ей в същия този учебник се крие разковничето за нашия провал...не само на баскетболното игрище!
Без значение какво е нивото на съперника, е време да отворим широко очите си и да погледнем проблема ДИРЕКТНО в очите. Опитът от работата ми с подрастващи български спортисти в последната една година, аргументира, че ТЕ младите имат еднакво безразлично и равнодушно отношение, както към 24 май, така и към Фернандо Ромай. За все още не разбиращите, пояснявам с две реални събития. Наскоро бях попитана от кандидат за професионален спортист (съвсем сериозно при това), дали испанците ще празнуват на 24 май и дали магазините ще бъдат затворени?! А на мой въпрос - "Ей, виждаш ли кой е там - Фернандо Ромай, знаеш ли кой е?", получих кратък и категоричен отговор - "А той знае ли кой съм, та аз да се интересувам от него!" (б.а. Фернадо Ромай - бивш испански баскетболист, 2,13 м., носител на сребърен олимпийски медал от Игрите в Лос Анджелис през 1984. Участник в три Световни и четири Европейски първенства. Първият испански спортист постигал две титли с два различни отбора в две различни дисциплини - баскетбол и американски футбол).
Индиферентност. Безразличие. Липса на обща култура. Или неуместна шега!? Може би!? А може би просто така е по-лесно да се върви през живота. И ме "сърбят" ръцете да споделя с вас писмено, още една реална случка. Този път става въпрос не за подрастващ, а за израснал български спортен журналист, който на опита ми да разкажа за статия от испански вестник, която много ме беше впечатлила със стила си, той отговори - "Бегай оттука бе, тия от в-к Марка мене ли ще ме учат на журналистика!?" (б.а. в-к "Марка" е най-продаваният въобще вестник в Испания, като изпреварва и то с много, втория и официоз на управляващата политическа партия, "Ел Паис?). Днес същият този "колега" гордо катери "нагоре по стълбата, която води надолу". Лошото е, че в похода го придружават и колцина добре поставени кадри от Спортното Министерство.
Съвсем не твърдя, че чуждопоклонничеството е нова религия, пред която трябва да благоговеем. Би ни стигнало само с едно лесно за изпълнение оглеждане в другите! В по-добрите. В не толкова добрите. В по-напредналите! В изоставащите. В шампионите! В онези, които само присъстват на големи първенства. Просто в другия свят. Нали на това се базира прогреса!? Пък знае ли човек, може да се окаже, че царят е гол...нашият цар-спорт!
Браво на българската агитка, която подкрепи с цяло гърло и сърце българските баскетболисти срещу Испания в спортната зала в Гуадалахара. От името на всички нас, които гледахме на живо, хиляди благодарности за съдействието на националния селекционер Росен Барчовски, който направи възможна тази визита. Успех на Европейското, тренер! А на вас момчета, ще ми позволите една препоръка - вземете си в Литва като настолна книга "Пипи дългото чорапче", така няма да забравяте, че "Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери!"