Сещам се за приятелската среща на испанците срещу Канада в неделя вечер, част от подготовката им за Световното. От общо 68 мача, играни от 2006 година до днес, „ла роха" печели 61. Само две важни загуби – финала на Европейското в Мадрид през 2007 от Русия и срещата за златото в Пекин срещу САЩ през 2008. И как играят само!От известно време насам си мисля, че тези момчета играха феноменално с Пепу Ернандес в Япония. После блестяха по абсолютно същия начин, когато начело на мъжката селекция бе Аито Гарсия Ренесес. Дойде италианецът Серджо /който за местните си е Серхио/ Скариоло...и пак от същото, по много. И се чудя...имат ли „праг" тези момчета!?

Мисълта ми сама се върна...към корените. Същите онези, които испанците полагат преди десетилетия. Поизсъхнали и позабравени. Но животоспасяващи днес. Система, позната добре в България. Дебело зачеркната в последните 20 години. Системата на приемственост. И на история, която се помни. Ето как испанците отдават заслуженото на тяхната баскетболна история.

Петима баскетболисти ÑBA или по друг начин казано – настоящи световни и европейски шампиони – Пау Гасол, Наваро, Калдерон, Руди Фернандес и Фелипе Рейес – са окупирали номинациите за най-добри играчи на испанския баскетбол в последните 10 години. На всичкото отгоре са част от 25-те най-добри в историята, според една класация направена от няколкостотин баскетболни ескперти, подбрани от професионалната лига АСВ, която наскоро отпразнува своята сребърна сватба – 50 години от създаването си.

Листата е изготвена след анализирането на повече от 1000 анкетни карти, подготвени от специално съставено за целта съдийско жюри. Разделена е на 5 десетилетия. Всяка една от петиците образува идеален отбор за съответната епоха.Тези играчи отразяват половинвековната история на професионалната лига в Испания.

В подреждането има място за всеки оставил отпечатък в този спорт, като се започне от пионерите като Емилиано Родригез, който маркира цяло едно епично време с екипа на Реал М. Печели 12 държавни шампионата, 9 национални купи и 4 титли на Европа. Джорди Бонарю, автор на 45 точки в една среща с националния тим на Испания. Нино Бускатос над 200 мача с екипа на „ла роха еспаньола".

Измежду номинираните 25 има само 6 чужденци, но какви чужденци – Славнич, Валтер Счербяк, Дражан Петрович, Норрис, Сабонис и Деян Бодирога. Както и двама национализирани играчи, които пишат нови страници в историята на баскетбола в Кралството – Уейн Брабендер и Клифорд Люк.

В тази нетипична класация всеки заслужава мястото си, но не стига мястото за всички заслужаващи. Това е лошото, което имат подобни затворени списъци, които на всичкото отгоре се изготвят след свободно гласуване.

Най-добрите в историята на испаския баскетбол

През 60-те

Емилиано Родригес (1958-73)

Нино Бускато (1957-74)

Алфонсо Мартинес (1954-76)

Висенте Рамос (1963-78)

Джорди Бонарю (1953-59)

През 70-те

Хуан Антонио Корбалан (1971-91)

Уейн Брабендер (1967-85)

Клифорд Люк (1962-78)

Валтер Счербяк (1973-84)

Мока Славнич (1963-83)

През 80-те

Хуан Антопио Сан Епифанио „Епи" (1973-94)

Фернандо Мартин (1979-89)

Дражен Петрович (1984-93)

Аудие Норис (1982-94)

Игнасио Солосбал (1975-92)

През 90-те

Арвидас Сабонис (1984-04)

Джорди Вилякампа (1980-97)

Алберто Ерерос (1988-05)

Деян Бодирога (1990-06)

Жоан Креус (1975-99)

През 2000

Пау Гасол (1999 - )

Хуан Карлос Наваро (1997 - )

Хосе Мануел Калдерон (2000 - )

Руди Фернандес (2001- )

Фелипе Рейес (1998 - )