обществените пространства. И аз гледах като „трясната с мокър парцал", когато ми го коментира за първи път. Динамизаторът е нещо като социален работник. Нещо като организатор на събития. Нещо като „кака Лара и бате Ванчо" за децата в централните мадридски квартали. Пък и за много възрастни. Целта на нейната работа е интеграцията. Хармоничното съжителство на различните етноси в мултинационалния Мадрид. Бори се срещу ксенофобията, насилието и расизма. С една дума - Вили придава динамика, на всичко, с което се захване. Огън момиче. Следвайте ме.Всъщност Вили е „витаминка". Запознахме се в кръжока „Витаминаспорт", който моя милост води с огромно удоволствие в Българо-испанския център в Мадрид. Една от най-активните в тренировките. Организатор на играта. Командва със замах всички онези, които не изпълняват упражненията на „профето". Тренира редовно. И поддържа своята физическа форма изправна. Следва съветите на Витаминаспорт не само в храненето. Вижте снимката, ако не вярвате. Лепенките за намаляване на болките в мускула са грижливо поставени от физиотерапевта на Вили. Съдиите също са спортисти. Понякога и те се контузват.
Широката усмивка на тази млада жена отваря врати. Широко отворени за нея са тези в испанския волейбол. Съдийската комисия предвижда издигането й на ниво национален арбитър. В момента Вили съдийства срещи от Първа автономна лига. Система, чрез която се администрира този спорт в Испания е сложна. Да видм сега дали ще мога да ви я преразкажа. Съществуват две федерации - Испанска федерация по волейбол и Мадридската федерация по волейбол. Общо двете управляват 10 шампионата. По-точно казано 10 различни нива на волейбола в Испания. Нашето момиче ръководи срещи от 5-то ниво по сложната скала на испанците. „Бях преминала възрастта, за да играя. Волейболът е спорт, който много обичам. За това не се двоумих. Записах курсовете за арбитър." – разказва Вили, докато всячески опитва да се „измъкне" от моите НЕволейболни въпроси.
Аз настоявам обаче. Колко струва курсът за волейболен съдия в Испания? „Не е скъп. Цената му е 65 евро. На всичкото отгоре може да се финансира с практики. Даже от Федерацията ни задължават да ходим да практикуваме. Вместо да ни плащат хонорар, ни приспадат от цената на курса. В крайна сметка ти излиза почти гратис" – пояснява г-ца Ковачева. Съдийските тарифи за мач варират 
от 10 до 25 евро, взависимост от нивото. На национално ниво заплащането е по-високо, между 30 и 100 евро за среща. Всеки арбитър е задължен да плаща от собствения си джоб ежегоден лиценз.
Целият този „счетоводен разговор" го водим в присъствието на „колежката" на Вили – Барбара. Току що двете бяха свирили на мач от женското първенство на Мадрид. Според мен победиха по-малко лошите. Според тях – „нивото на волейбола просто си е такова в Испания. Важното обаче, че има голям интерес от страна на състезателките. Момичетата идват да спортуват. Да се забавляват. Резултатът не е от толкова голямо значение." Самата Вили ходи да „поиграва" с единия от двата съперника, на който току що бе арбитрирала.
Един поглед върху условията в Спортния дворец на селцето е достатъчен да убедят и мен да се запиша да тренирам волейбол в Пинто.Хвърлете едно око на снимковата галерия след статията. Успоредно с волейболния мач, на който съдийства българската арбитърка, се играе баскетболен. От стената ни гледат „почетните граждани" на Пинто, сред които изпъква снимката на Алберто Контадор. Въпреки, че трикратният шампион в колоездачната обиколка на Франция в момента си има проблеми заради обвинения за допинг, продължава да бъде спортен идол в Испания. И какво по хубаво за младите спортисти да играят „пред погледа на Контадор"? Стимулира.
Също както стимулира разговорът с Вили Ковачева. Честно. Запалена по волейбола е. Разказва, че този спорт няма голяма традиция в
Испания защото по-популярен е плажният му вариянт. „Плажният волейбол е широко разпространен по Островите – Балеарските, Канарските. То се вижда, там са и най-силните испански отбори, които играят в Суперлигата." Голяма радост е, че волейбол в Испания практикуват доста българки.
Липсват арбитри. Няма публика. Има много отбори. Резюмирано споделя основните проблеми за испанския волей, Вили и добавя, че момичетата, които съдийстват имат разнородни професии. Учители. Счетоводители. Научни работници. Студенти. Юристи. Националностите на съдийките „оцветяват" още повече географията на волейбола в Испания – българки, румънки, италианки, чехкини, латиноамериканки...
Забавните случки също не са малко. „На мач в Лас Росас, селцето в което се помещава щаб-квартирата на испанския национален отбор по футбол, учудващо многобройната публика ми направи „вълната" за поздрав" – през смях разказва младата съдийка. „Във Ваейкас пък ми се е случвало родителите да ме нападнат. Особено майките бяха много страшни. Опитаха да ме ударят дори. Но това са откъслечни случаи, които идват да потвърдят правилото, че невъзпитаните хора си остават невъзпитани, независимо дали гледат волейболен мач или концерт на Шакира" – заключва г-ца Ковачева.
Всички арбитри носят униформа. „Errea" е фирмата за дрехи, която ги облича. Топките естествено са «Molten". „Волейболът е интелигентен спорт" – една през друга се надпреварват да ме убеждават Вили и Барбара. Като че ли имам нужда!? Може би изражението на лицето ми в онзи момент е било странно. Но не защото не вярвам в популярносттта, полезността, интелигентността на волейбола. Чудех се как едно младо и красиво момиче „жертва" почивните си дни, за да съдийства на волейболни мачове? И пиша мачове, защото на Вили понякога й се събират по четири на ден в различните краища на мадридска община.
Финансовите аргументи не са много мотивиращи. Медийната популярност на волейбола граничи с нулевата в Испания. И да, знам че са Европейски шампиони при мъжете. Отделяното място в ежедневната спортна преса за този „интелигентен спорт" е равно на 5 кратки изречения на 46 страница в рубриката „Разни спортове". Ако въобще може да се гледа волейбол по телевизията, то това е плажният, редовно. И само при големи първенства с испанско участие, предават пряко мачовете на местния национален отбор.
На любителско ниво обаче, картинката придоби шокиращи за мен измерения. Един поглед към галерията снимки от залата в Пинто е достатъчен да се присъедините към моите мечти... Те започват така. Виждам Вили Ковачева в новата спортна зала, която в момента се строи в София. Облечена с красив съйдийски екип. Усмихната. Дирижира. Публиката ръкопляска. Хората се радват. Присъстваме на волейболен мач от 1-ва софийска дивизия. И сме щастливи. В залата е топло. Има кошчета за боклук. Никой не люпи семки. Тоалетните са повече от приятно чисти....
Браво Вили. Браво Ковачева. Историята на успелия българин е най-хубавата за разказване история. Чест е за Витаминаспорт да сподели твоята с читателите.
