нали? Вече всички можем и гледаме чужди спортни успехи. И всички ясно виждаме, че без проект, стратегия, план за развитие и прозводство...нито Испания щеше да е световен шампион, нито Барселона европейски клубен, нито Рафа Надал и сие, носители на Купа Дейвис.Не в този ред, но в този ред на мисли стартира проектът ми "подпомагане на българския професионален спорт". Нямайки си друга работа (смислена искам да кажа), една полу-журналистка /сътрудник, не кореспондент, на Българското Национално Радио съм/, полу-инженер /завърших МГУ, но никога не съм работила като гео еко-инженер/ и цяла мигрантка /вече 6 години живея и работя в Мадрид/, реших да попитам трениращо футбол момче кое е нещото, което мотивира силното му желание да играе, извън България?
Оказва се, че един от треньорите му в елитна българска детско-юношеска школа му заявава открито, че "САМО с талант, качества и трудолюбие, няма да прогресира в България, а трябва и ДРУГО". Тогава момчето си дава сметка, че няма какво да губи. Тръгва да търси това ДРУГО-то на място, където ще може да се развива не само като футболист, но и като човек. Речено-сторено. Свързва се сам с клубове, които му обръщат внимание, докато агентът, с който още преди години е подписал договор, изчаква със солидния аргумент - "да видим как ще се развият нещата и тогава ще се намеся". Сиреч - да се намеси само ако има изгода. Такава сгода така и не се появава.
Появява се Инфо-Спорт обаче.. Интернет страницата за мениджърски услуги за професионални и подрастващи спортисти, съвсем БЕЗПЛАТНО в случая, помага на кандидата за професионален футболист да се яви на няколко проби в отбори от Испания. Неин администратор съм. И уверявам ви, не беше лесно. Езиковата бариера е голяма. Дори ми се налаожи да
чуя от кандидата за футболист следната реплика - "Защо те не научат български, а аз трябва да уча техния испански". Малко по-късно ще коментира за същите тези, които са задължени да научат неговия език, за да се комуникират с единствения българин на проби, че играят като "на забързан кадър", сравнени с техните връстници-футболисти в България.Предстоят на кандидата за професионален футболист в Испания съвпадна с българския национален празник "24 май". Отново съм свидетел на неповторима ситуация - "Дали на 24 май магазините в Мадрид ще бъдат затворени?" На което отговорям с въпрос - "Защо мислиш, че магазините на 24 май в Испания трябва да затварят?" Отговор - "Ами нали е национален празник." Въпрос - "На какво и на кого е празник 24 май?" Все още чакам смислен отговор. Без коментар.
И още аргументи. Въпрос - "Коя е любимата ти книга?" Отговор - "Чел съм само две в живота си - Правилникът за движение по пътищата и една детска, която не довърших." Шофьор е. Притежава собствена кола. Все още не е доказано научно, но се твърди, че футболистите не са много ученолюбиви хора. Но пък е потвърдено, че колкото по-образована е фамилията на детото-футболист, толкова по-малко то има нужда от допълнително консултиране - агенти, ПиАр-специалисти, адвокати и т.н.
Неразбирането от това, с което претендира да се занимава професионално (в случая - футбол), води до други травматични ситуации, като например да претендира, че е фен на еди кой си отбор и да не може ДОРИ да определи в каква схема играе съответния отбор в мач, който гледа в реално време с приятели. Налага се консултация във Фейсбук, но и в социалната мрежа в неговия кръг от познати, също липсват "специалисти".
Лошата или направо липсата на каквато да е информация за съпътстващите футбола професии, също пречи на адекватното развитие на кандидата за професионален футболист.
Физиотерапевти, ортоисти, нутриционисти, кондиционни треньори, психолози, специалисти по връзки с обществеността и т.н. са част от "кервана", който съпътства всеки тръгнал да се занимава със спорт професионално. Налага познаване на поне част от тяхната професия, ако даден кандидат за професионалист иска да става все по-добър в неговата, с тяхна помощ.Не само в конкретния случай, но при много от подрастващите спортисти в България се наблюдават аномалии, които биха могли да се избегнат с намесата на съответния специалист в подходящата възраст. Най-често срещаните са - плоскостъпие, често повтарящи се контузии, десхидратация, лоша опорно-двигателна хигиена, незнаене на чужди езици, нездравословно хранене, липса на интереси, извън футбола и спорта като цяло...уверявам ви, че в Инфо-Спорт сме получавали снимка за нашия регистър с професионални футболисти, на която кандидатът за проби в чужбина е фотографиран на пейка в парка, върху която има струпани поне 15-на празни бутилки от алкохол, преметнал крак върху крак като горд чорбаджия от роман на Димитър Талев. Има ли нужда коментар!?
Тук е време да намеся старата мъдрост на дребните земевладелци...която ще даде доста солидно обяснение на ситуацията, в която и изпаднала българската спортна индустрия. Баща ми, ресторантьор по професия и дребен земевладелец по наследство, често ми напомня по телефона от Стралджа, каква е разликата между ранните и късните домати. В голяма част от съзнателния си живот си мислех, че тя се крие в периода на засяване на разсада...Колкото по-рано го "боднеш" в земята, толкова по-рано ще хапваш доматки. Но не би. Оказва се, че доматите, също като голяма
част от живите същества на Планетата, са от различни сортове. И сортът е този, който определя периода на зреене...30 или 65 дни. Така, че дори да засееш коренче домат през зимата, ако си уцелил сорт с късно зреене, ще ядеш доматите през лятото.Така и с децата-спортисти в България. Уж много приличат на техните връстници от другите държави, пък сякаш "сортът" им малко различен си пада... Фактът, че вземат решение да се кандидатират за професионални спортисти, не означава, че автоматично стават такива. В тяхната подготовка за професионалния спорт липсват предварително изградени критерии и примери за подражание. Поради липса на критерии, процесът на самоизрастване, самоусъвършестване и автокоригиране е почти невъзможен. Нямат база за сравение защото не познават реалната обстановка на професионалната спортна подготовка извън България. А тази у нас се базира на лемата, че "САМО с талант, качества и трудолюбие, няма прогрес в България, трябва и ДРУГО".
Ей това "другото" е причина за съсипаната ни спортна индустрия...и понякога е по-добре да приемем, че не знаем какво се празнува на 24 май, отколкото да отричаме, че такъв празник въобще съществува? Не сте ли съгласни с мен?
