1. Опиши се като футболист с три думи?

- Трудолюбив, "перде" и детайлист.

2. Кога и защо започна да тренираш футбол?

- Нямам спомени, от ранна детска възраст съм с топка в краката, в моя случай в ръцете повече. Това си е моята игра, моят спорт, мойто всичко...моят живот най-общо казано!И се надяваме съвсем скоро, футболът да се превърне в моята професия.

3. Кои са първите ти футболни спомени? Първият треньор, първият клуб, първият официален мач?

- Първите ми футболни спомени са от мачовете на Славия, на които баща ме водеше. Тогава баща ми ме запозна със Здравко Здравков, който тогава беше вратар на Славия и аз му казах, че един ден като порасна ще заема неговото място в националния отбор и...от срам от проявената дързост, се скрих зад крака на баща ми. Първият ми треньор е баща ми - Ивайло Дяков. Румен Апостолов (лека му пръст) беше първият професионален треньор на вратарите с когото съм работил в Славия. На стадион "Академик" играх за първи път с набор 1991 на Славия с треньор Георги Станков.

4. Съзнателните юношески години във футбола ти преминаха в...?

- Първите ми 7 години в Славия и останалите 4 в ЦСКА.

5. Кога и защо реши, че искаш да играеш футбол, извън България?

- Докато бях малък и гледах мачовете на големите отбори в Шампионска лига по телевизията. Винаги съм се впечатлявал от стила на игра в Английското първенство и целта ми е да играя в Премиър. След като ми казаха, че САМО с талант, качества и трудолюбие, няма да прогресирам в България, а трябва и ДРУГО...си дадох сметка, че няма какво да губя и ще трябва да опитам на ДРУГО място. Докато не ми се усмихна късмета и Веско Яневски ме покани в ЦСКА. Три години по-късно дойде и поканата за проби в Атлетико Мадрид.

6. Как осъществи контакт с настоящия ти клуб Сан Себастиан де лос Рейес?

- Чрез Инфо-Спорт, сайтът за мениджърски услуги на професионални и подрастващи спортисти, бе връзката между мен и испанските клубове, в които правих проби. С уточнението, че тези проби не бяха за мъжките формации, а за детско-юношеските школи на отбори като първодивизионния Атлетико Мадрид, играещия във Втора дивизия Алкоркон, филиалът на Реал Мадрид - Канияс и участващия в Сегунда "Б" Сан Себастиян де лос Рейес.

7. Първите ти впечатления от испанския футбол на ниво подрастващи? И от твоя отбор Сан Себастиян де лос Рейес?

- Футболът при подрастващите тук е много по-бърз, смислен, организиран, тактически правилен от този, който се играе на същото ниво в България. Треньорите са много добре подготвени и обръщат персонално внимание на всеки. Работи се професионално на всяко ниво - обучение, футбол, физическа подготовка, терени, съблекални...Дори попаднах на съотборник, който си имаше кодово име "Георги", а всъщност се казва Хорхе. Жестове като този, улесниха моята адаптация тук. В Сан Себастиян де лос Рейес има перфектни условия за адаптация и развитие на младите таланти, без които пътят към професионалния футбол е невъможен.

8. А професионалния футбол в Примера как ще оцениш?

- Симпатизирам на английския футбол, но тактическата грамотност, подредеността и мисълта, която влагат в играта испанските футболисти е достойна за адмирация. Нямам любим отбор, но симпатизирам на двата мадридски гранда - Атлетико и Реал Мадрид.

9. Каква роля играе семейството ти в твоята бъдеща професионална кариера? Къде стои българският национален отбор в нея?

- Семейството ми е на първо място в моя живот. Винаги ме подкрепя безгранично и стои зад моите решения. Без тях едва ли щях да съм това, което съм и едва ли щях да имам шанса да съм в Испания в момента.
За националния отбор мечтая доста преди да споделя плановете си със Здравко Здравков. Голямата ми цел е да облека националната фанелка и да се подредя между 11-те, които пеят българския химн.

10. След преживяното до тук, с какво се промениха мечтите и футболните ти амбиции?

- Продължавам да мечтая за "Театър-а на мечтите". И в най-кратко време да мога да се похваля с приза "Самора", който в Испания се дава на най-добрия вратар в Примера.

Още по темата "Юноши на ЦСКА ще игрят футбол в Испания" тук.