Спортният град на Реал Мадрид е най-големият в Европа, разположен върху 1 милион квадратни метра. Новият наставник на белите Жозе Моуриньо е силно впечатлен от условията там. Не бива да забравяме обаче, че началото е червено-черно.
Казват, че в Милан доктор Жан-Пиер Меерсеман /"Ил професор"/ е направил чудеса с мускулите и костите на Кларънс Сеедорф. Белгийският хирург принадлежи към малкото лекари по света, които лекуват само с едно докосване.Или по добре казано – взима един играч, размърдва му всичките кости и веднага след ожесточеното скърцане, футболиста усеща, че 30 години са нищо. Чуството е като от юношеска възраст. Пациентите на доктор Меерсеман усещат ставите си подвижни, дишането подобрено, гърба отпуснат и като цяло един успокояващ вътрешен мир.

 

Без притесняващи болки, без непрекъснато разяждащото съмнение, че организма ти работи на лимита на възможностите си и всеки момент може да кажо „стоп", без притеснението,че в краката си ежедневно имаш топка, която иска „обработване"...благодарение на доктор Меерсеман, ветераните в Милан възродиха усещането за „изгубената младост".Това е основната разлика в един отбор, чиято средна възраст надвишава 30-те. Сеедорф, Симич, Брочи, Оддо Малдини, Костакурта, Серджиньо, Фавали, Янкуловски, Индзаги, Кафу, Дида и Роналдо принадлежаха на тази група.

Със своите 31 години, на полуфинала срещу Манчестър Юнайтед, Сеедорф изпъкваше над всички. Първо асистира на Кака за откриване на резултата. После премина през игрището като торнадо. Две докосвания, едно полусомбреро и невероятно воле от ниското за да отбележи гола на „науката и добре предвидените медицински интервенции."

Меерсеман е практикуващ хирург в Милано и директор на центъра по спортна медицина и физиотерапия, известен повече с името „Милан Лаб". В Италия, където футбола все повече зависи от науката, уверяват, че тази добра сплав между лекари, диетолози, физиотерапевти, кинезитерапевти и психолози е ключът към тайната на невероятния мач, който направиха „старите кучета" на Милан на полуфинала в Шампионска лига.Случаят със Сеедорф, обаче със сигурност излиза от общото. Или по скоро излиза от носилката.

През 2002 когато бе създадена Милан Лаб, Сеедорф вече бе спечелил две Купи на Европа – една с Аякс /1995/ и друга с Реал М /1998/. Откриването на лабораторията за интегрална медицина му помогна да удължи спортния си живот достатъчно, че да може да участва в още два финала на Шампионска лига и да спечели още една евротитла. Само до преди два месеца, малко бяха тези, които залагаха, че ще участва в петия си финал. Холандецът даваше признаци на „приключил". А се случи точно обратното - възстанови всичките си сили. На фона на футболистите от Манчестър, Карик, Флетчер и Скоулс, които имаха вид на „уморени коне",Сеедорф изглеждаше като жребче с поведението си на игрището.През последните няколко години Сеедорф се забърка в доста интересни, но отвлищачи вниманието от футбола неща.Трудно бе да си представим, че някога отново ще върне нивото си на игра.

Човекът е мултифункционален. Влага пари в различни фирми, някои от тях доста екзотични.Бижутер е.И на всичкото отгоре спонсорира един отбор по мотоциклетизъм в клас 125 куб.см., който се казва „Сеедорф Рейсинг". Тази му слабост го провокира да купи и едно специализирано по темата за моторите списание.Когато бе запитан защо прави всичко това, неговият отговор наподобяваше стила на главният герой от филма „Гражданинът Кейн" – „За да говорят добре за мен".

Сеедорф, за когото в съблекалнята на Реал М се говореше, че е зависим от собственото си мнение за изключителност, напусна Испания през зимата на 1999. „Трябваше да ми подават по-често топката", обясни тогава решението си да си тръгне.Според някои източничи от Мадрид, Лоренцо Санц – тогавашен президент на клуба, го продава на Интер за 24 милиона евро за да може да плати заплатите на останалите играчи. В онази епоха, на тотална финансова криза, закъсняването на пари бе обичайна практика при белите.
Сеедорф напуска Интер през 2002, след като губи Скудетото в последния кръг. Отива на Миланело, преследван от освиркванията на привържениците за дето подписва с кръвния враг. Една година по-късно почели третата си Купа на Европа. Днес е герой-росонеро. Чест посетител на Ла Скала, любител на операта и с всички кости на мястото им.