Ана Мария Парера, майката на Рафаел Надал, има важна мисия. Налага се да представи пред широката публика, мачът Надал – Федерер, който събира средства за подпомагане на децата по света. Когато човек се запознае с нея, вижда защо Рафа е това, което е. Решителна, изключително любезна, вдъхновена от работата, която трябва да свърши за Фондацията на сина си. От време на време поглежда своя часовник. Първият подарък, който й прави Рафа. Никога не го сваля.

Много рядко сте говорила през всичките тези години?
Аз само искам да работя за фондацията, където има страхотен екип и сега му е времето да застана зад проекта. Цял живот съм била доста дискретна личност, ограничавала съм се да отида да видя как играе сина ми и толкова. Много често съм казвала „не" и не съм претендирала никога да вляза в неговия свят. И без това на него не му е леко. Ако сега излизам отпред, то е защото обстоятелствата са изключителни и проектът си струва всяка минута. Ако не беше Фондацията „Рафаел Надал", никога не бих застанала пред сина си.

Бенефисен или не, един мач Надал-Федерер е най-доброто, което може да се види в тениса днес. За вас какво е?
Ще бъде моят най-специален тенис двубой, защото е първото публично събитие, което организира Фондацията „Рафаел Надал". Резултатът не е важен. В началото съвсем не мислехме, че ще има такъв голям отзвук. Но публиката е великолепна. „Ла Каха Махика" е на наше разположение и сме я препълнили.

Всичките 8 000 билети бяха продадени за часове...
Запазихме само един ред за онези фирми и физически лица, които искат да помогнат в последния момент – с малко или много, с колкото могат. Все още е възможно на адрес www.fundacionrafanadal.com. Изпреварвам малко събитията и ви казвам, че след мача пистата също ще бъде продадена. Ще я разделим на 35 000 малки парченца, всяко от които ще бъде подписано от Рафа и ще може да се купи, красиво опаковано в прозрачна кутия.

Трудно ли беше да убедите Федерер?
Въобще не беше трудно, даже напротив. Тези двамата младежи са чудесен тандем. Ние първо ще отидем в Цюрих, после той ще дойде в Испания. Федерер администрира своята Фондация от доста време, работи основно в Африка и е реализирал чудесни проекти.

И вашата фондация?
Ние поставихме началото преди 3 години, но не искахме да правим нищо голямо преди да сме положили здрави основи. Не можехме да си позволим лукса да зпочнем как да е. Фондациите трябва да имат чисти правила и чисти сметки, да бъде прозрачна...Работим на три нива. „Спешъл Олимпикс", където 250 деца и младежи с увреждания тренират тенис и им помагаме да участват на национални и международни турнири. С настоящия мач ще поставим началото на сътрудничество с Aldeas Infantiles, на които помагаме да строят или ремонтират спортни комплекси за деца в трудно социално положение.

И третото работно ниво е свързано с Фондацията „Висенте Феррер"?Оповаваме се на тях защото за мен, Висенте Феррер е пионер. Само ако видиш как живеят тези деца! Индия е държава, която функционира на касти, които не се общуват помежду си по никакъв повод. Както ми разказваше Ана, съпругата на Висенте, спортът е единственото, което може да ги обедени. Построихме училище в Анантапур, в която до момента са се записали 200 ученици. Има също и три писти с червен корт. Съвсем не искаме да „произвеждаме" бъдещи тенис звезди. По-важното е, че в училището получават интегрално образование. Ние помагаме много със спортните пособия. Трябва да ги видите обути с огромни обувки как играят тенис, като че ли това е най-невероятното нещо на света. Бях там 4 дни и си тръгнах плачейки. Със сигурност съвсем скоро пак ще отида, искам да остана в Анантапур поне 15 дни.

Бяхте там с Рафа, как реагира той на тази „другата" реалност?
Точно това го попитах, когато излизахме от училището и ми каза – „Изглежда невъзможно децата да бъдат толкова щастливи с толкова малко, а ние които сме отстрани и притежаваме почти всичко, да имаме непрекъснати проблеми". Хора, като сина ми, са работили много и са привилегировани от съдбата. Най-малкото, което могат да направят е да сложат „шепа пясък" и да направят някой щастлив. Би трябвало да го правят всички.

Да живееш с привилегии има своите рискове, вие майка-бодигард ли сте?
Много е трудно да се бориш с настоящия свят, но мисля, че ние го постигнахме защото виждам, че моите деца са абсолютно нормални във всички аспекти. Аз никога не съм изисквала нищо от Рафа, ще дам няколко примера.
Когато трябваше да играе в младежките турнири на Ролан Гарос или Уимбълдън, просто не отиде. И не отиде защото му казах – „Виж сине, първо е учението". Той репликираше – „Но мамо, това също е много важно". И аз му обяснавах, че не бива да оставя образованието си защото никога не се знае до къде ще стигнеш със спорта. Виждала съм големи „бедствия" в определени семейства. Родители, които са постигнали много и изискват същото от своите деца и ги притискат много.

Искате да кажете, че никога не се е налагало да сваляте Рафа от пиедестала?
Никога. Може някой да си помисли, че казвам това само защото знам, че ще го прочетат много хора, но не е така. Никога не се е налагало да казвам на Рафа „Сине, слез на земята".

Хората се прекланят пред тениса на Рафаел Надал и аплаудират неговия характер.
Аз бях наясно, че ключът към успеха е в нормалността в ежедневието. Извадихме голям късмет с чичо му Тони, който го възпита чудесно що се отнася до спорта и тениса и с който винаги сме обсъждали какво следва като част от образованието на Рафа. Винаги сме поставяли възпитанието и учението преди всички и не е нужно да говоря повече, то се вижда.

Няма майка, на която да не й харесва да говори за детето си, не ми казвайте че при вас не е така?
Не ми харесва. Много често ми казват – „Какъв късмет имаш, сигурно много се гордееш...". Аз винаги отговарям, че имам късмет и с двете си деца, които са добри хора, които не са ни създвали никога проблеми и признавам, че на Рафа му върви много добре в това, с което се занимава. В къщи не се говори много за тенис. Мисля, че сина ми трябва да отпочива когато си е у дома и да говори за други неща, които не са професията му.

Това означава ли, че в къщи не е Номер 1?
Съвсем не. Когато е в къщи го пращам на пазар или да изхвърли боклука. Тук няма кой да му „прислужва". На всичкото отгоре му давам задачки защото е много разхвърлян и така тренира да не е толкова разпилян.

Значи ако влезем в неговата стая...
Когато аз съм минала оттам или преди това? /смее се/. Единственото подредено място е това, на което държи наградите си. Има една зала точно до неговата стая където е подредил всички трофеи. В неговата стая има предимно...плюшени играчки. Много ги обича. След като спечели Отритото на САЩ един негов приятел му подари един огромен жираф. Когато го видях си казах „Убих го", но какво мога да направя...седи си жирафчето при трофеите на Рафа.

Кога си дадохте сметка, че вашето дете не е като другите?
Може да не ми повярвате, но никога не съм мислила, че моето дете е различно от другите. Виждах, че върви по-бързо, че печели всичко, но никога не съм си мислила, че ще стигне до където стигна. Когато беше на 12 години му казахме, че на първо място е учението и че ще трябва да избере между тениса и футбола. Да избере този спорт, който го прави по-щастлив. Очевадно беше, че играеше тенис много по-добре отколкото футбол, но нито аз, нито баща му сме се налагали с нещо.

Рафа Надал избра и животът се промени за всички, какъв беше паралелният на тениса живот? Вие работехте...
Имах верига от парфюмерийни магазини, но освен това съм учителка по музика. Завърших университета със специалност пиано, но не съм много добра пианистка. Мисля, че съм по-добра учителка. Животът ми беше много по-различен от настоящия. Имах своето семейство. Децата. Но сега и малката е в Университета, а Рафа идва и си отива.

Нито един от двамата не е наследил вашата страст към музиката?
Не. И двамата са спортисти по душа и по образование. Дъщеря ми е на 19 години и учи в Спортната академия. Харесва всички спортове. Беше наясно още от малка, в никакъв случай не се повлия от брат си, въпреки че го обожава. Обожават се взаимно. Не си спомням някога да са се карали помежду си и знам, че това не е нормално. И на всичкото отгоре...са големи фенове на Реал Мадрид. И двамата. Когато Реал М играе, Рафа може да е в Австралия например и сестра му в Барселона, говорят по телефона или чатят, за да си разказват как играе отбора, какво се случва във всяка минута от срещата. Това е нещо невероятно.

Какво е усещането когато сина посвети победата на своята майка?
Много емоции. Плача, въпреки че се опитвам да се контролирам. След контузиите и тежките моменти, които прекарахме, когато гледам мач и виждам, че нещо не е наред с Рафа, искам въпросната среща да приключи възможно най-бързо. Не мога да го гледам как страда. Един път бях в ложата и чух – „Хайде Рафа, направи още едно усилие, ти можеш". Обърнах се и казах – „Не виждаш ли, че едва диша вече. Трябва да спре, а не да продължава". Когато печели обаче е невероятно. Знам колко усилия полага, колко труд. Отвън всичко изглежда като спектакъл, но един много тежък свят, пълен с препятствия и изпитания.

Вие играете ли тенис? Някой мач срещу Рафа?
Нееее, ще ме надвие лесно.

Вие сте президент на Фондацията „Рафаел Надал", със сигурност на Рафа му е любопитно да следи как работите тези дни?
Мисля, че е много доволен от свършеното до момента, въпреки че ме закача много – „Мамо, за да говориш пред медиите трябва да си поставиш определени правила, трябва да говориш ясно и директно. Да не се оставиш да те забъркат в някоя каша." И аз му отговарям – „Ей, като че ли ти не се забъркваш често в такива каши"...хахаха.

Ако ви запитам за този тик, който има Рафа преди изпълнението на начален удар...
Ох, не ми говорете. Не можете да си представите колко слипове са ми изпращали по пощата като подарък, защото хората си мислят, че бельото което носи Рафа не му пасва добре. Включително един човек ми изпрати писмо, в което ми препоръчваше да му купувам по-голям размер слипове и ми изпрати няколко примерни в колет. Но това е тик, който Рафа прави несъзнателно, особено когато е нервен. Такъв е цял живот. Аз смятам, че задникът му е малко по-голям, отколкото изискват пропорциите на неговото тяло....хахаха.

Щом отворихме темата за интимностите на Рафа, как ще коментирате неговия страх от тъмното?
Ще разкажа, няма как...В момента е в къщи с Лопес, подготвят новия сезон, както всяка година, но и двамата се страхуват от тъмното. И тръгвайки към Мадрид, ги оставих сами. Рафа ми каза – „Не се притеснявай. Със сигурност ще обърнем къщата наопаки, но ти не се притеснявай". Онзи ден ми се обажда – „Мамо, имаме голям проблем. Спря токът и умирам от страх". Трябваше да му обясна стъпка по стъпка къде държа свещите и как да ги запали.

Идва Коледа, какво ще подарите на Рафа Надал? Няма да е лесно, нали?
Материални неща не мога да му подаря. Не защото е капризен, не е човек, който обича да харчи. Единствено си пада по видеоигрите, когато пътува много. През годините му подарявах книги или уроци по английски, за да перфекционзира своя...но нищо, връща ги без да ги е отворил. Но вече съм решила какво ще му подаря тази Коледа...изненада!