Основата на успеха се поставя когато Рафа е на 8 години. Неговият чичо Тони по време на една тренировка в Майорка, променя играта му. Младият талант тогава бие всичко с двете ръце и използва лявата ръка като основна, въпреки че се е родил десняк. Вдъхновителят му за играта използва пълноценно факта, че Рафа е левичар на крак и десняк на ръка, като на всичкото отгоре се увлича по разиграванията на левичарите в световния тенис.На базата на тази любопитна природна даденост, Рафа се превръща в „кръстосан тип играч", защота на всичкото отгоре доминиращото око при него е дясното. Всички големи шампиони имат подобни характеристики от Пийт Сампрас, Андре Агаси до Макенрой, та дори днес Федерер. „Аз също съм кръстосан тип и спечелих Уимбълдън." – разказва Маноло Сантана, другият испанец печелил в Лондон през 1966.
Пол Дороченко, бивш треньор на Федерер, бе един от първите, който се зае да проучи големите разлики в играта на един хомогенен тенисист и такъв, който използва „кръстоски". Първите имат по-добър обратен удар, работят упорито и имат дълга кариера, не са склонни към рискове на пистата..Примери да това са Сержи Брюгера и Гилермо Вияс. Кръстосаните са много по-подвижни, по-агресивни, по-креативни за добро и за лошо, не робуват на правилата и са по-малко постоянни.
„Надал притежава най-доброто от тези два типа" – коментира Джофре Порта, сътрудник на Тони Надал в подготовката на племенника. Майоркинът, понеже има доминиращо дясно око, отваря много добре тялото, когато играе на бекхенд и локализира перфектно празните пространства на корта. И точно обратното, когато удря с дясната, праща топката далеч, типично качество за хомогенен тенисист. Взавизимост от типа на работа, психологическите параметри могат да се модифицират както в случая на Марат Сафин - дясна ръка – дясно око, но се придвижва по корта като кръстосан играч.