„С нас никога не излезе на вечеря." – спомня си Хосе Мария Бакеро, който започва сезона като капитан в отбора на Робсън. „Държеше дистанция с футболистите, въпреки че имахме доста добри отношения." – уточнява бившият футболист и настоящ треньор, и подчертава, че Моуриньо е бил магьосник в мотивирането на футболистите, въпреки че стъпва в Барселона едва навършил 33 години. „Спомням си, че беше много умен.С голяма интуиция и рефлекси. С твърди убеждения и изключителен аналитичен капацитет. Факт е, че заедно с Ван Гал правеха анализите на мачовете ведната след последния съдийски сигнал." Бакеро търси помощ от метафората, за да опише португалеца. „Има деца, които за да си вземат изпитите се налага да залягат над книгите много. И други, за които е достатъчно само присъствие в час и стават най-добрите. Моуриньо и от тази втората група."
Както си спомня Лоренцо Серра Феррер, тогава шеф на детско-юношеската школа на Барса, Жозе винаги опитваше да не вдига нервите на шефовете. Нито на Робсън, нито на Ван Гаал. „Знаеше, че трябва да уважава йерархията".
Случайно или не, но неговият характер преминава към „тъмната страна" с първите успехи, които регистрира като треньор. Мусонс няма съмнения. „Моуриньо днес е друг човек. В Барселона винаги е бил извор на любезността. Неговата промяна се дължи на първият успех, който записа с Порто, покорявайки Шампионска Лига, Купата на УЕФА и две Лиги. Наложи се да се промени, за да посрещне адекватно напрежението и стреса. Но лошите неща, които от време на време излизат от устата му, не излизат от сърцето му. Просто дойде момент, в който се наложи да си създаде един нов образ."
„Има хора, които казват, че съм антипатичен, но може би това е само защита, която ми помага да се изолирам от заобикалящия ме свят. Като треньор е нормално да ме пресират, да се опитват да ме изтискат. Моята антипатичност е защитната ми версия." – доверява Моуриньо в едно интервю за „Ел Мундо" през 2004 година.
Може би за това не се подвоуми, когато при представянето му като треньор на Челси си сложи прякора „Специалният". Таблоидите във Великобритания доволно потриваха ръце пред възможността, която им се предоставяше. Три години управлява губернията на Абрамович, един магнат с който никога не успяха да съвпаднат по мнение и който на всичкото отгоре му натресе Шевченко и Балак. Докато Челси покоряваше титлата в Премиер след 50 годишна пауза, Моуриньо се забавляваше чудесно с непрекъснати скандали. Изправи се срещу всички тотеми на английския футбол, извади най-лошото от Франк Рийкард по време на двубоите му с Барса, включително стигна до там, че бе задържан от Полицията защото се възпротиви да му вземат едно от кучетата, което не бе ваксинирано. Домашните любимци винаги са били негова слабост. Не се усъмнява ни за миг и слага на своите немски овчарки имената Гулиит и Рийкард. Говори се,че било заради любовта му към холандския футбол.
Футболната естетика, която представя пред феновете Моуриньо, му носи доста проблеми. Продава добре възможностите си, но така и не успя да донесе на Абрамович тази така желана от него Купа на Европа, за която руския магнат похарчи доста милиони. По същата причина Масимо Морати, президент на Интер, развърза кесията си с около 10 милиона годишно. Да спечели Серия А не бе достатъчно, особено в един клуб, който чака 45 години за да спечели своята трета Купа на шампионите. „Италиянският футбол не ми харесва, а Калчото не харесва мен." – обяви Жозе, който след пристигането си на Ботуша през 2008 година обърна Италия с главата нагоре. Така го описва Никола Сесере, журналист от „Гадзета де ло спорт" „Моуриньо влезе в нашия футбол като ураган. Научи много бързо езика и революционира отношенията с пресата. Критикува треньори като Раниери, сблъска се със съдиите, с федерацията. Харесва му да доминира сценарият. Интер спечели , той се превърне в император на Милан."
Със старта на лятната подготовка, Жозе поставя началото на нова епоха. В бяло. Галактическият трансфер на Флорентино Перес в десетата му година, начело на Реал М, този път не бе футболист. Президентът подписа с характер, не с персона. Законът на Моуриньо е този, който командва на „Валдебес". „Нито минута закъснение за тренировка. Автобусът не чака никого, можем да играем и с един по-малко на терена. Тренировката е точно 90 минути, нито минута повече, нито минута по-малко. Контузените идват час по-рано, дали тренират решавам аз. Мобилните телефони на „безшумен режим". И никакви гаджета в спортния град на Реал М." Там ВЕЧЕ командва Специалният.
Още по темата в първата част на "От преводач до император във футбола"