2. От къде смяташ, че може да дойде промяната в автомобилния спорт, за която ти така активно говориш?
Налага се организаторите да знаят и да работят върху истинските проблеми на автомобилния спорт. Обикновено администрацията наблюдава от по-висок пиедестал, ставащото на трасето, не ври в "тенждерата" на състезателите. От своя страна пилоти и навигатори като, че ли оставят апатията да ги завладее, гледат да мине състезанието и толкова. Оплакват се от условията, от трасето, от подръжката, от много неща...но не предлагат нищо, за да се промени това положение. Разминаването между двата фланга е огромно. Налага се да достигнем разбирателство, защото всички вървим в една посока и тя е да издигаме автомобилния спорт на все по-високо ниво.

3. А кой трябва да поеме отговорността както за разбирателството, така и при разногласията?
Съществуват комисии, които отговарят за всички спорни въпроси и евентуални проблеми, които могат да възникват по време на състезание и трябва да поемат своята част от отговорността. Налага се някой да отговоря пред състезателите, иначе връзката между организторите и състезателите ще се скъса, основното задължение на тези комисии е да предотврати този унищожителен процес на дистанция. Безхаберието трябва да спре. Организаторите трябва да слязат долу на трасето и да познаят реалността.

4. А твоето слизане на трасето как ти се отразява? Сподели как се чустваш отново на навигаторската седалка?
Трудно ми е. Физически се чуствам уморен. За краткото време откак съм в подготовка, малко повече от 2 седмици, усещам голямо натоварване на мускулите на гърба. Усещам тази част от тялото си почти атрофирала. Нужно ми е време за адаптация, но не разполагам с такова. Въпреки, че съм уморен и схванат, не бих заменил тази емоция. Искам да се сътезавам и знам,че все още мога да бъда много полезен.

5. С инцидентите при тренировка каква е статистиката?
Сух водолаз няма. Разбира се, че претърпяхме малка козметична катастрофа, в която нараних ключицата и рамото, но без това не може в нашия спорт.

6. Разкажи ни нещо повече за пилота, с който ще се състезавате в Рали Сливен?
Пилотът, с който се състезавам се казва Георги Лазаров. Само на 26 години е. Все още е действащ навигатор, но си купи негов автомобил и реши да се пробва като пилот. Тази година участва в 3 пистови състезания в България.

Състезаваме се с автомобил Ситроен Саксо - най-масовият автомобил за състезания, който се използва в България, защото е и най-евтин. Налага се да отбележа обаче, че този автомобил се доближава най-много до разбиранията на широката публика. За него има части, които са на достъпни цени, обработката е евтина. Преди няколко години Ситроен Саксо бе най-масовият автамобил в ралитата във Франция, Испания, Италия, изпозваше се много, особено в подготовката.

7. Какво означава да работиш като навигатор?
Работата ми с Георги като навигатор е малко по-особена. Георги е млад и много талантлив, но може би именно заради младостта неговото каране е по-скоро "светофарно" - газ, газ, газ, спирачка. Налага да изчисти траекторията, да спира безопасно, да внимава преди завоя, да прецени правилно тежестта на автомобила, да прецени центъра на тежестта преди завой и такива дребни детайли, които обаче правят голямата разлика между пилот и много добър пилот. Тези детайли са въпрос на постепенна работа и доверие между пилот и навигатор. Също като в семейните отношения и при нас се налага да си имаме голямо доверие, да подхождаме към тази професионална връзка без страх.

8. Как организираш тренировката на пилота и твоята - тази на навигатора?
Тренировките не бива да са прекалени, да не пренасища пилота, да има време да осмисли направеното през деня - насоките, посоките, триковете на каране, ако щеш! Аз имам изградена такава тактика за НЕпренасищане на пилотите, все пак Георги ми е шести поред пилот. Общото между всички пилоти, с които съм работил е, че аз съм им бил първият навигатор т.е. те са се учили да стават пилоти с мен в колата.

9. Кое е най-важното условие за участие в автомобилно състезание? Какво трябва да знаят начинаещите пилоти?
Най-важното е екипът да стигне финала, да си вземе поука и да натрупа опит. Не знам дали да се смея или да плача, но всички започват да трупат опит с мен на навигаторското място. Може да се каже, че имам високо-рискова професия.

Старая се да "държа" пилотите, с които работя на 70% от техния потенциал, защото смятам, че така е най-добре, когато човек започва да се занимава професионално с пилотиране. След това се оказва, че съм бил прав, защото същите тези момчета се качват на автомобила с друг навигатор и печелят първите места. Най-добър пример в това отношение е Христо Христов - Чоко, стига само да се запише в едно състезание и всички вече са убедени, че той ще финишира първи. Стефан Желязков също влиза в това неписано правило. Всички останали пилоти се съобразяват с тях двамата, които започнаха своите кариери с моя милост като навигатор.

10. Кога започна твоята кариера в автомобилния спорт и какви трофеи си печелил? Кой е най-ценният?
Когато бях на 23 години за първи път седнах в бегачка като навигатор на пилота Стефан Желязков. За 8 години с него, благодарение на много труд и мъжка борба, спечелихме над 30 призови места, включително и шампионската титла на България. Всяка една от победите ми е ценна, защото е свързана с голям труд.

11. Какви специфични тренировки правиш, за да се подготвиш за Рали Сливен?
Нищо по различно не правя от нормалното, за да се подготвям за състезание. Просто си настройвам организма, то си му идва някак естествено, отвътре, възвръща усещанията си. От 2 години и половина не бях тренирал, но като се има предвид, че преди това правех по 2 ралита в месеца, може би разчитам на "мускулната памет", която има тялото ми! Паметта си тренирам по друг начин - правя по 3 проверки на записките си, като при последната вече надебелявам написаното с химикал. Най-добре релаксирам и се настройвам за състезание в къщи, преначертавам плановете на трасетата, припомням си важни елементи от тях.

12. Какви са твоите тренировъчни изисквания към пилота Георги Лазаров? А към автомобилния спорт в България като цяло?
Към пилота нямам особени изисквания, само да не употребява алкохол. Рефлексионирането е основен подход при тренировка с пилот и източник на мотивация. Само когато човек сам си даде сметка за свършеното през деня, тогава ще има полза от него. Георги отдавна иска да работи с мен. По принцип той изкарва прехраната си в Германия и след Рали Сливен пак ще се върне там. Няма начин, всичко в автомобилния спорт е много скъпо и ако пилотът се самофинансира е много тежко. Само една гума струва 240 евро.

Нито пилотът, нито аз имаме шанс да издържаме семействата си от автомобилизъм. Дори в имащите солидни бюджети български клубове, пилотите и навигаторите имат допълнителна работа. За съжаление не познавам някой у нас да си храни семейството с припечеленото от автомобилен спорт. Пак ще се върна към казаното в началото, просто има нужда от малко по-добра спойка между двете звена - организатори и състезатели, за да може нашият спорт да продължи да прогресира.