Анкета

Как се мотивирам за спорт?
 
Банер

Регистрация

Банер
Банер

Автори

Приятели

Вие сте тук:Начало»Стил»Спортни герои»Завръщането на джедаите или защо се връщаш в професионалния автомобилизъм, прехвърлил 40-те!?
Четвъртък, 01 Септември 2011 11:59

Завръщането на джедаите или защо се връщаш в професионалния автомобилизъм, прехвърлил 40-те!?

От Елисавета Шидерска
Оценете статията
(6 оценки)
Посребреният в косите "джедай" Харисън Форд на своите 68 блестящи години се завърна на големия екран с "Каубои и извънземни" и то в компанията на атрактивния Даниел Крейг. Нито възрастта, нито физическата форма, нито ако щете егото на тези двама големи холивудски актьори е в състояние да укроти тяхната професионална страст към киното. Нашият "автомобилен джедай" също притежава част от авантюристичната душа на Харисън "Индиана" Форд, както и физическата сила на първия русокос Джеймс Бонд в историята на киното. Стефан Стоянов е стар приятел на Витаминаспорт. Родом от Сливен. Навигатор. Едновременно с това шофьор и дограмаджия във фирма "Никома". Баща и любящ съпруг. Преди всичко обаче е истински мъж, който не се плаши от предизвикателството да се върне на навигаторската седалка малко след 40-я си ден рожден. Нито да се изправи срещу проблемите, свързани с организирането на рали в България. Стефан Стоянов и пилотът Георги Лазаров ще участват в 31-то издание на рали Сливен (2- 4. 09.2011), в което за първи път тази година ще има скоростна отсечка в града. Какви са емоциите, проблемите, тренировките, психологическата и физическата подготовка преди рали с коефициент 10, приближете се...започваме!?

1. Стефане, от къде вади мотивация човек, навършил 40 години, да се върне в "жежкия" навигаторски стол, след като "кротко" може да си седи прокрай трасето и просто да дава наставления?
Занимавайки се с организационна дейност в Рали шампионатите на България, си осигурих място по-нагоре в йерархията в този спорт у нас. С връщането ми на седалката се върнах малко назад, но в никакъв случай не го смятам като стъпка назад в моята кариера, защото да помагаш на младите винаги носи удовлетворение. Пък и като навигатор се върнах към корените на този спорт, към неговата по-физическа част.
Състезателите почти винаги са настроени срещу организаторите и съдиите. Организаторите рядко се вслушват в препоръките на пилоти и навигатори. Ето къде виждам моето място, между чука и наковалнята метафорично казано, но реалността показва друго - има нужда от баланс в нашия спорт. Въпреки финансовия Stefan_S-3колапс, в който се намира България, все пак Рали Сливен се организира, въпреки малкото заявки за участие. Което автоматично означава, интерес към този спорт има. Просто има нужда от малко по-добра спойка между двете звена - организатори и състезатели, за да може нашият спорт да продължи да прогресира.

2. От къде смяташ, че може да дойде промяната в автомобилния спорт, за която ти така активно говориш?
Налага се организаторите да знаят и да работят върху истинските проблеми на автомобилния спорт. Обикновено администрацията наблюдава от по-висок пиедестал, ставащото на трасето, не ври в "тенждерата" на състезателите. От своя страна пилоти и навигатори като, че ли оставят апатията да ги завладее, гледат да мине състезанието и толкова. Оплакват се от условията, от трасето, от подръжката, от много неща...но не предлагат нищо, за да се промени това положение. Разминаването между двата фланга е огромно. Налага се да достигнем разбирателство, защото всички вървим в една посока и тя е да издигаме автомобилния спорт на все по-високо ниво.

 

3. А кой трябва да поеме отговорността както за разбирателството, така и при разногласията?
Съществуват комисии, които отговарят за всички спорни въпроси и евентуални проблеми, които могат да възникват по време на състезание и трябва да поемат своята част от отговорността. Налага се някой да отговоря пред състезателите, иначе връзката между организторите и състезателите ще се скъса, основното задължение на тези комисии е да предотврати този унищожителен процес на дистанция. Безхаберието трябва да спре. Организаторите трябва да слязат долу на трасето и да познаят реалността.

 

4. А твоето слизане на трасето как ти се отразява? Сподели как се чустваш отново на навигаторската седалка?
Трудно ми е. Физически се чуствам уморен. За краткото време откак съм в подготовка, малко повече от 2 седмици, усещам голямо натоварване на мускулите на гърба. Усещам тази частStefan_S-8 от тялото си почти атрофирала. Нужно ми е време за адаптация, но не разполагам с такова. Въпреки, че съм уморен и схванат, не бих заменил тази емоция. Искам да се сътезавам и знам,че все още мога да бъда много полезен.

 

5. С инцидентите при тренировка каква е статистиката?
Сух водолаз няма. Разбира се, че претърпяхме малка козметична катастрофа, в която нараних ключицата и рамото, но без това не може в нашия спорт.

 

6. Разкажи ни нещо повече за пилота, с който ще се състезавате в Рали Сливен?
Пилотът, с който се състезавам се казва Георги Лазаров. Само на 26 години е. Все още е действащ навигатор, но си купи негов автомобил и реши да се пробва като пилот. Тази година участва в 3 пистови състезания в България.

Състезаваме се с автомобил Ситроен Саксо - най-масовият автомобил за състезания, който се използва в България, защото е и най-евтин. Налага се да отбележа обаче, че този автомобил се доближава най-много до разбиранията на широката публика. За него има части, които са на достъпни цени, обработката е евтина. Преди няколко години Ситроен Саксо бе най-масовият автамобил в ралитата във Франция, Испания, Италия, изпозваше се много, особено в подготовката.

 

7. Какво означава да работиш като навигатор?
Работата ми с Георги като навигатор е малко по-особена. Георги е млад и много талантлив, но може би именно заради младостта неговото каране е по-скоро "светофарно" - газ, газ, газ, спирачка. Налага да изчисти траекторията, да спира безопасно, да внимава преди завоя, да прецени правилно тежестта на автомобила, да прецени центъра на тежестта преди завой и такива дребни детайли, които обаче правят голямата разлика между пилот и много добър пилот. Тези детайли са въпрос на постепенна работа и доверие между пилот и навигатор. Също като в семейните отношения и при нас се налага да си имаме голямо доверие, да подхождаме към тази професионална връзка без страх.

 

8. Как организираш тренировката на пилота и твоята - тази на навигатора?
Тренировките не бива да са прекалени, да не пренасища пилота, да има време да осмисли направеното през деня - насоките, посоките, триковете на каране, ако щеш! Аз имам изградена Stefan_S-7такава тактика за НЕпренасищане на пилотите, все пак Георги ми е шести поред пилот. Общото между всички пилоти, с които съм работил е, че аз съм им бил първият навигатор т.е. те са се учили да стават пилоти с мен в колата.

 

9. Кое е най-важното условие за участие в автомобилно състезание? Какво трябва да знаят начинаещите пилоти?
Най-важното е екипът да стигне финала, да си вземе поука и да натрупа опит. Не знам дали да се смея или да плача, но всички започват да трупат опит с мен на навигаторското място. Може да се каже, че имам високо-рискова професия.

Старая се да "държа" пилотите, с които работя на 70% от техния потенциал, защото смятам, че така е най-добре, когато човек започва да се занимава професионално с пилотиране. След това се оказва, че съм бил прав, защото същите тези момчета се качват на автомобила с друг навигатор и печелят първите места. Най-добър пример в това отношение е Христо Христов - Чоко, стига само да се запише в едно състезание и всички вече са убедени, че той ще финишира първи. Стефан Желязков също влиза в това неписано правило. Всички останали пилоти се съобразяват с тях двамата, които започнаха своите кариери с моя милост като навигатор.

 

10. Кога започна твоята кариера в автомобилния спорт и какви трофеи си печелил? Кой е най-ценният?
Когато бях на 23 години за първи път седнах в бегачка като навигатор на пилота Стефан Желязков. За 8 години с него, благодарение на много труд и мъжка борба, спечелихме над 30 призови места, включително и шампионската титла на България. Всяка една от победите ми е ценна, защото е свързана с голям труд.

 

11. Какви специфични тренировки правиш, за да се подготвиш за Рали Сливен?
Stefan_S-2Нищо по различно не правя от нормалното, за да се подготвям за състезание. Просто си настройвам организма, то си му идва някак естествено, отвътре, възвръща усещанията си. От 2 години и половина не бях тренирал, но като се има предвид, че преди това правех по 2 ралита в месеца, може би разчитам на "мускулната памет", която има тялото ми! Паметта си тренирам по друг начин - правя по 3 проверки на записките си, като при последната вече надебелявам написаното с химикал. Най-добре релаксирам и се настройвам за състезание в къщи, преначертавам плановете на трасетата, припомням си важни елементи от тях.

 

12. Какви са твоите тренировъчни изисквания към пилота Георги Лазаров? А към автомобилния спорт в България като цяло?
Към пилота нямам особени изисквания, само да не употребява алкохол. Рефлексионирането е основен подход при тренировка с пилот и източник на мотивация. Само когато човек сам си даде сметка за свършеното през деня, тогава ще има полза от него. Георги отдавна иска да работи с мен. По принцип той изкарва прехраната си в Германия и след Рали Сливен пак ще се върне там. Няма начин, всичко в автомобилния спорт е много скъпо и ако пилотът се самофинансира е много тежко. Само една гума струва 240 евро.

Нито пилотът, нито аз имаме шанс да издържаме семействата си от автомобилизъм. Дори в имащите солидни бюджети български клубове, пилотите и навигаторите имат допълнителна работа. За съжаление не познавам някой у нас да си храни семейството с припечеленото от автомобилен спорт. Пак ще се върна към казаното в началото, просто има нужда от малко по-добра спойка между двете звена - организатори и състезатели, за да може нашият спорт да продължи да прогресира.

Stefan_S-6

1 Коментар

  • Връзка към коментар s Четвъртък, 01 Септември 2011 20:54 от s

    защо се връщаш (ZASHTOTO E PI4:)

    Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.

Add comment