За съжаление, както на мнозина в родната ми България, времето в денонощието никога не ми бе достатъчно. Последното ми влизане в залата бе в началото на февруари 2010 г. Последва смяна на работата, време за адаптация, наситен календар....Месеците си летяха и единствените ми физически занимания бе ходенето и връщането пеша от вкъщи до работа и обратно. Продължавах да пуша, ядях каквото ми попадне, всички здравословни навици изграждани в последните няколко години изчезнаха. Малко преди края на годината – в края на октомври тялото ми май отчаяно молеше за пощада. Бях уморена, изнервена, нямах желание за нищо. И осъзнах, че нещо трябва да се промени, да намаля темпото както се казва.

Първо реших да се откажа от цигарите. И за да няма дразнители и от кафето. Забраната да се пуши в стаята на новото ми работно място ми помогна допълнително, защото особено през зимата не е никак приятно да мръзнеш навън, за да поемеш нужната доза никотин. Логично обаче дойдоха килограмите. Наближаващите празници бяха чудесен повод за стъпка №2. Очевидно щях да продължа да нямам време да вляза отново във фитнес залата, но пък можех да си осигуря няколко от нейните „обитатели” в къщи. Дядо Коледа ми помогна – донесе ми велоергометър. Малък, компактен, но за мен достатъчен. Към него се прибавиха две съвсем обикновени гирички. Хранителният ми режим също е сложен в ред.

Така сега денят ми започва със здравословна закуска с мюсли с нискомаслено прясно или кисело мляко – според настроението ми. Задължително добавям половин лъжичка ленено семе. Следва чаша чай. За да си набавя нужната енергия за очакващия ме тежък ден залагам на зеления чай – чист или в комбинация с други билки. После е ред на физическите упражнения – 10-15 минути гимнастика с упражнения от пилатес, тае-бо, аеробика...Следва моя приятел – велоергометъра – 10-15 минути, зависи с колко време разполагам. След всичко това съм готова да се справя с предизвикателствата на деня.

В дните, в които почивам (два пъти в седмицата) и в събота и неделя, когато започвам работа малко по-късно, всичко това се удвоява като време и като натоварване. В останалото време към 30-те минути от сутринта прибавям още толкова вечер. И продължавам да ходя пеша, особено когато температурите не са много ниски.

 Не пропускам нито едно ядене като за междинните хранения – около 10,30 и 16,30 вместо вафла, шоколад, чипс залагам на плодове. Или плодово кисело мляко. На обяд обичайно излизаме за около час с колегите. Тогава е ред на салатата и здравословна супа – най-често пилешка. Или месо със салата. Ако не успеем да се организираме с останалите, отивам сама до някое близко заведение или магазин и отново избирам салата – но такава без майонеза. Вместо следобедно кафе е следобеден чай – отново зелен. И пак без захар, мед или друг вид подсладител. И без цигара.

У дома, когато готвя, залагам най-често на пилешко месо. Или телешко. И от време на време разнообразявам със свинско, но се стремя да го избирам внимателно в магазина. Преди години тотално бях изключила спагетите и пастата от менюто. Сега имат място в него, но в пълнозърнестия си вариант. Същото важи и за хляба – в минимално количество, ръжен, типов или пълнозърнест.  Ако все пак не успея да устоя на сладкото изкушение – лъжица мед върши чудесна работа. Или чаша мляко с мед.

Не на последно място – върнах се към водата, която известно време бях заменила с натурален сок. Оказа се, че (може би типично по български) дори да пише „без добавена захар” такава има и полезните качества са в пъти по-малко. Затова още преди да вляза в офиса минавам през най-близкия магазин и се сдобивам с 1,5 л минерална вода. До 17,30-18,00 се стремя тя да бъде вече празна.

Няколко седмичната ми „терапия” вече дава първите резултати – имам повече енергия, по-малко нерви и почти никаква умора, дори след много тежък ден. Останалото ще дойде с времето.