Шпагати на врата, ръгане, удари без топка. Общо взето всички подли номера, използвани в един обикновен и нищо нерешаващ двубой. Кой е правил разбора на тези пичове, кво им е говорил, как ги е надъхвал не знам, но това беше всичко друго, но не и нормална шампионатна футболна среща. Да се смееш ли да ревеш ли, като гледаш един смахнат и неориентиран ляв бек, пред който Пепи Петров от недалечното минало е като истински Бекенбауер? Или дуото-параходи, наречени централни защитници с влизания с послание "Рефер, изгони ме веднага!"

Абе господа, само примерът с филигранния Ники Илиев е достатъчен да спрем със сравненията. Ами единственият ни голмайстор в Шампионска лига - безумен поглед, неадекватни решения винаги на ръба...Мерси, този Левски не е моят!

Този Левски е на Гонзо - лакти, юмруци, каратета...Един "Бижутер" да посяга без топка...Срам за предишните футболни поколения. Как ме е обзела носталгия за оня Левски на Наско и Гиби, на двамата Емиловци - "Кокала" и Спасов, на Руси и Мишо...

Това вчерашното прекрачи границите на нормалността, нищо съзидателно, нищо позитивно - само кюскане и мускули. Не шампиони на България да станат, ами и такива на Европа, стадионът пак ще бъде тъмен и самотен. Не за друго, а защото публиката на Левски е претенциозна и доброволният отказ от с години градените ценности, само я отблъсква."