ПРИМЕР 1 : Майка води за преглед 9- годишното си момиченце, трениращо художествена гимнастика, с оплаквания от болки в кръста. Направени са няколко консултации, които са отхвърлили заболяване на отделителната система. Прегледът ми установи изменения в поясната част на гръбначния стълб и мускулатурата в тази област. По гърба и долните крайници също имаше оформени промени, типични за този спорт. Момиченцето не беше особено разговорливо, за сметка на майка си, която винеше всички лекари, посетени през последните месеци, че са причина за спада в резултатите на детето, понеже не могат да го излекуват! Намерих повод да помоля майката да изчака пред кабинета и продължих разговора заедно с медицинската сестра.

Момиченцето стана доста по – разговорливо. Оказа се, че детето тренира от 6 – годишна възраст в професионален клуб с изградена структура. Тренировките са почти целогодишно, 5 – 6 дни седмично, продължаващи поне по 2 часа, в предсъстезателни периоди по два пъти дневно! Отначало детето ходело с удоволствие на тренировки, напътствано от амбициозната си майка и „подхванато" от треньорите.

На фона на отличните резултати в клас, детето започнало да усеща и емоционалната преса и физическото претоварване от агресивната методика на тренировки! Майка му го карала в дома да изпълнява допълнително упражнения за гъвкавост. Болките в кръста започнали, когато тренировките удвоявали обема и интензивността си преди състезания.

Трите години физическо и емоционално напрежение в атмосферата на „голяма" художествена гимнастика бяха довели до загубата на интерес у детето и появата на изменения в опорно – двигателния апарат.

ПРИМЕР 2 : Баща доведе за преглед 11 - годишния си син, трениращ футбол, по повод болки в слабините и в кръста. Оплакванията бяха от няколко месеца,отскоро вече ежедневни и неповлияващи се от прилагани терапии. „Указанията" на бащата бяха да решим проблема /какъвто и да е/ максимално бързо, понеже другата седмица момчето „трябва да играе във важен мач!" Прегледът ми установи траен възпалителен процес около залавните места на бедрената мускулатура в горната им част /с възпалени лимфни възли/ и възпаление на ставите между таза и гръбначния стълб.

Понеже са ме научили да преглеждам не само зоните с оплаквания, но и някои други „минни" полета, си позволих да прегледам краката на момчето отгоре до долу. Откривайки и други промени, запитах малкия футболист дали няма болки в коленете и в Ахиловите сухожилия, а бащата отговори вместо него, че „това е нормално"!

Описах на бащата разнообразието на проблемите, които открих и го запитах наистина ли смята всичко това за нормално! Подложих пациента и родителя му но „ожесточен разпит", в хода на който се оказа, че тренировките протичат при лоши условия, типични за повечето клубове в България - настилка от сгурия/пръст, често сменяни с изкуствена настилка.

Липсва медицински контрол върху децата, всяка тренировка започва със символична разгрявка и преминава в дух „Хайде сега онези да ги смачкаме". На всичко отгоре треньорът смятал, че на малкия не му достига бързина, заради което баща му организирал в домашни условия клекове с малка щанга на рамене и отскоци по бетонните стълби пред блока почти ежедневно!!!

Естествено и при двата изложени примера предложих терапия. Но родителите НЕ можеха да приемат, че наравно с лечението е важно и да се прецизират натоварванията и цялостната методика, при която тренират децата!

Полагах неимоверни усилия да ги убедя, че терапия без промяна в начина на тренировки е „наливане на вода в кофа без дъно"! Те НЕ подлагаха на съмнение условията за тренировки и подходът на треньорите към децата. За родителите беше важно децата да оправдаят болните им амбиции и да станат „спортни терминатори".

Какво мога да посъветвам родителите, които изпращат децата си в спортни клубове с амбиции за шеметна кариера?

1. Уважаеми родители, здравето и професионалният спорт са несъвместими!

Няма здрав професионален спортист - има работоспособен спортист!

Поемете ли по пътя на големия спорт, бъдете готови за здравословни проблеми!

2. Преди да запишете детето си да спортува, проверете условията, при които ще тренира! Разгледайте терена, настилката, съблекалните, разберете каква е температурата за тренировки в залата през зимата.

Оставете настрана клубните си пристрастия и помислете за здравето на детето си!

3. Срещнете се с родители, чиито деца тренират в този клуб от по – рано. Разпитайте ги как преминават тренировките, имало ли е през миналия състезателен сезон претоварвания, какъв е бил травматизма? / разпитайте за травми, получени не от контакт/.

4. Запитайте треньора, който ще тренира детето ви, има ли осигурен лекар, към когото ще се обръщате при проблеми?

5. Когато детето ви съобщи за здравословен проблем, свързан със спортното му занимание, преди да отидете заедно при квалифициран лекар, опитайте се да отговорите на въпроса „Защо получихме този проблем?".

Понякога отговорът на този въпрос е някой измежду следните:

• тренират прекалено много

• не разгряват и не възстановяват достатъчно

• някое от пособията е неправилно подбрано – футболни обувки, ракета за тенис, маратонки за бягане и др.

• „ А тренира ли правилно моето дете? По дяволите, той е на 12 г., защо ги товарят във фитнеса или с крос от 6 км. по асфалта?"

• настилката не е подходяща

Имайте пред вид, че навлезлите в световен мащаб изкуствени терени за футбол НЕ могат да заместят нормалното тревно покритие! Колкото и да ви обясняват, че този терен е най – ново поколение синтетика, която е равностойна на тревата, знайте, че сте вкарани в един голям бизнес, който крие 20 - годишни статистически медицински данни за епидемия от травми сред юношите, трениращи на такава настилка!

В резултат от масовото въвеждане на изкуствените терени в Европа, спортните ортопеди придобиха ценен опит от операции на 16 – 18 годишни пациенти със сухожилни и хрущялни травми!

А само до преди около 10 год. операция на спортист под 20 годишна възраст се правеше само по повод счупена кост. Патология на меки тъкани, налагаща операция, просто нямаше!

Оказа се, че често решаването на здравословен проблем при спортуващо дете НЕ зависи толкова от медикаментите, а от промяна в подхода към натоварванията и възстановяването! И точно в установяването на тези деликатни детайли, родителите могат да помогнат и на лекуващия лекар, който не знае в каква среда тренира детето ви!

Успех!

Ваш Чичо Доктор Якимов