Свойствата на водата и водните съединения са ползвани от началото на човешкото съществуване до днес – светената вода, наситена със сребърни йони „пази от дявола", но има и доказан антибактериален ефект!Способността на водата да пренася информация е в основата на класическото хомеопатично учение за терапия чрез много големи разреждания!
Медицината на съвременната западна цивилизация все повече се обръща към неизползваните възможности на водата. Тя вече не е само разтворител на освежаваща ефервесцентна таблетка!
За съвременния професионален спортист, водният прием е част от многото детайли в ежедневната му битка за по – високи постижения.
За непрофесионалния любител на редовните спортни занимания и здравословния начин на живот, прецизираният воден прием би му помогнал в екстремни ежедневни ситуации, като работа в жега или дълго пътуване!
Моята практика в българския и шотландския футбол ме научи, че постоянното поддържане на точен воден баланс, може да помогне на всеки уважаващ труда си спортист, а в даден състезателен момент може да се окаже точната „дреболия", допринесла и за победата!
За всички спортуващи ролята на водата може да се изведе в две големи групи – физиологична и функционална.
Физиологичната роля на водата за спортуващия организъм е :- участва в поддържането на баланса на всички телесни течности, вкл. и кръвта
- участва в синтеза на ставния хрущял
- поддържа гъвкавостта на обвивките на сухожилия и мускули и техните залавни места
- участва в предаването на възбудните импулси между нервните и мускулните клетки
Функционалната роля на водата за спортуващите е :
- влияе върху общата издръжливост в хода на усилието
- участва в терморегулацията
- отразява се на процесите на реакция и координация
- влияе на възстановяването
Какво означава всичко това на практика?
Нека съпоставим двама професионални спортисти, например футболисти. Направените им еднакви тестове показват отлично функционално състояние. Ако единият от тях не е оводнен правилно и влезе в такова състояние в мач, при него ще се прояви :
- по-рано появило се чувство за умора
- забавена скорост на реакцията
- намалена гъвкавост
- по-трудна концентрация
- по-голямо усилие от обичайното в края на мача
- по-голяма предразположеност към травми на сухожилия и мускули
- забавено възстановяване след максимални усилия / спринт /
Ясно е, че един такъв футболист, дори с изключителни футболни качества, не би могъл да ги демонстрира след 60-та или 70-та минута на мача, когато и без това обезводняването се засилва!В такива случаи този отлично трениран, но обезводнен значително футболист функционира като „ на забавен кадър ".В последните минути на мача, реагира с голямо закъснение на често сменящи се изненадващи ситуации. Краката му „не го слушат"! А в съвременния футбол повечето мачове се решават след 70-та минута!
А сега следва и логичният, често срещан въпрос : Как да разбера дали съм обезводнен?
В учебниците по спортна физиология има различни указания по този повод. Аз ще посоча два – един ориентировъчен, по-практичен метод. Удачен е за всеки неспортуващ или спортист, лишен от прецизно медицинско обезпечаване. И друг - професионален метод, задължителен за всеки сериозен спортен тим.
Първият метод базира на цвета на урината.
Ако урината е безцветна или бледо-жълта, значи е налице нормално оводняване.
Ако урината е наситено-жълта или бледо-кафява, значи има гранично състояние или започнало обезводняване.
Ако урината е тъмно-кафява / като коняк /, налице е обезводняване!
Веднага трябва да направим уточнението, че някои храни и медикаменти променят цвета на урината. Такива са например морковите, царевицата, витамин С, някои антибиотици. Затова не винаги цветът на урината е обективен критерий за оводняването на организма.
По-обективният и професионален метод е свързан с измерването на относителното тегло на урината. Такъв е апаратът OSMOCHECK, производство на английска компания по разработка към Олимпийския комитет на Великобритания.
Тестът изисква няколко капки урина. Не се влияе от храната. Дава резултат за 5 секунди!
И след като имаме резултат, отчитащ нивото на водния баланс, следва простичкият въпрос : И колко вода да пия, докторе?
Една от изпитаните практически формули е да се пие вода път и половина повече от килограмите, изгубени по време на тренировка или мач.Това изисква състезателят да положи „ неимоверни " усилия и да се претегли преди и след среща. Установява се разликата в теглото.После лесно се изчислява и нуждата от вода.
Например при разлика в теглото 1 кг., потребността от вода е 1, 5 л. При разлика в теглото 2 кг., потребността от вода е 3 л.
Запомнете! По-компетентни от нас хора, са установили, че загуба на само 1 % от теглото при натоварване, може да намали функционалните възможности на спортуващия! За 70 килограмов футболист, това са 700 гр.
В заключение – поддържането на адекватен воден баланс е една от т. н. „ дреболии ", оформящи многообразния пъзел, наречен елитен спортист! Естествено, както повечето компоненти на този пъзел, не бива да се абсолютизира.Поставянето му на правилно място обаче показва грижа за здравето. Понякога се оказва капката, правеща нашият коктейл най – качествен!
Източници :
„ Clinical Sport Medicine" – Peter Brukner and Karim Khan,ed. 2007
„ Food, Nutrition and Diet Therapy" – Manah,L.K., Esscot – Stump, S. Krause, ed. 2000
Vitech Scientific Ltd – www.vitech.co.uk
