Ли Хай се събужда навреме на 25 май, за да започне своя пореден работен ден във фабриката за монтиране на телефони. Никога обаче не стига до своето работно място. Вместо това се качва на покрива. И скача в пространството. Само на 19 години е. В стаята му намират бележка. „Съжалявам татко. Не мога да издържам семейството повече. Това е което заслужавам."
Ли и още 10 други служители на Foxconn, фабриката за сглобяване на мобилни телефони, разположена в южния китайски град Шензен, отнемат живота си САМО през настоящата година. Предприятието не е кое да е. А най-голямото, най-охраняемото и най-секретното на света. Там, зад стени подобни на китайската и подложени на изключителни мерки за сигурност, работят над 420 000 души, манифактурирайки най-скъпите технологични играчки в света, включително и най-продаваните iPhone, iPod, iPad na Apple.

Машините никога не спират в известния като «вторият забранен град на Китай». Обинтован в бетонена стена, този комплекс от 3 квадратни километра, работи 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, 365 дни в годината. Служителите се събуждат призори и започват деня с химна «един милион сърца работят като един ум», докато под военен строй се насочват към работните си места. Фабриката всъщност е цял един град – със собствен телевизионен канал Foxconn TV, полиция, пожарна, болница, градски транспорт, супермаркети и закони. Първият от тях? Работниците подписват договор, чиято основна точка е ДА НЕ СЕ САМОУБИВАТ.

Младият Ли не изпълнява договореното. Само 42 дни след като започва работа, за която получава някъде около 100 евро на месец и сглобява телефони, които никога не би могъл да си купи, отнема живота си. Не може да изтърпи системата, в която работника е просто лист хартия. Забранено му е да говори. Стотици пазачи следят за най-малка грешка. Налагат се жестоки санкции. И никога не си тръгват преди 12 часовия работен ден да приключи. Работниците на „Фабриколандия" спят в общежития.

Фирмата, която работи за трети лица, оперира дълги години в пълен секретизъм. Докато един ден новините за самоубийствата, които стават там, не изплуват на повърхността. Миналата година влизат в титулярите на местните медии. Foxconn трябва да се защитава от нападките на хиляди, които твърдят че са били подложени на абсолютен тоталитаризъм в работата. Напрежението, което се създава кара управниците на фабриката да вземат мерки, които включват дори увеличение на заплатите с 50%. Изпращат стотици будитски монаси при работниците за морална подкрепа. Наемат 2000 професионални психолози, за да съветват все по-бързо нарастващия брой, желаещи да отнемат живота си.
„Самотата" – резюмира 23 годишната Ан Нинг, е основен проблем. Разказва, че прекарва 13 часа в монотонна работа, зле платена и на всичкото отгоре се налага да взема допълнителни часове, ако иска да изпрати парички в къщи."Живеем изолирани от света. Работиш. Ядеш. Спиш. Нищо повече.", разказва Ан, чийто отдел произвежда 20 000 iPhone на ден. „Аз също съм си мислела неведнъж дали си струва да се живее така."

Дори лошите новини за самоубийствата НЕ спират работата във фабриката на Тери Гоу, мистериозният и авторитарен собственик на Foxconn. Тайвански магнат, на 59 години, който започва да произвежда части за черно-бели телевизори в едно дюкянче с 10 души. Повече от 30 години след това, вече един от 200-та най-богати души в света, и твърди, че всяка фирма трябва да се управлява като мравуняк."Пеалбата на фирмата е по-важна от печалбата на работника", обяснява в едно от малкото интервюта, които е давал през живота си.

Стратегията на Гоу вижда ясно приложение в разгара на финансовата криза, когато без да му трепне ръката уволнява 100 000 служители. Собственикът следи стрикнто собственоръчно написаните си правила и задължава директорите, които работят за него, да правят същото. Една от нармите твърди „един лидер трябва да притежава коражът на един диктатор в името на общото благо". Друга казва „парите са време". И в няколко ясно се намеква, че „всичко се прави с една единствена цел – печалбата на фирмата".
Гоу започва своя бизнес през 1974 година, подпомогнат от заем, който взима от родителите си – китайски емигранти в Тайван. Дават му точно 5000 евро. Бизнесът започва да функционира добре в началото на 80-те години. Тогава основно производство вече са компютрите. Мултинационалните компании като Sony, Dell, HP, Nokia...скоро стават негови клиенти защото Гоу обещава да направи продуктите им „по-бързо, по-добре и най вече по-евтино" от останалите.
Градът Шензен и фабриката Foxconn растат заедно благодарение на евтината работна ръка. Преди години градът е бил известен с рибарите си. Днес е популярен като най-големият производител на нова технология в света. Резултатът за някои е изключителна бизнес продуктивност, за други – биг брадър на манифактурата. Вторият забранен град в Китай надхвърля населението на българските Пловдив и Варна например /и двата града са с над 350 хиляди души, докато фабриката има 420 000 работници/. Население, което според някои създава нехуманни условия на живот. Болните, слабите и непродуктивните бързо се заменят с нови селяни, които жадно чакат своя шанс за работа.

Кинг Тонг, служителка на Foxconn, която наскоро издаде книга, казва че фирмата анулира всякакви знаци на индивидуализъм, за да може работниците да се отдадат на единствената цел – производство, производство и производство. „Има моменти в които включително забравяш да говориш Превръщаш се в машина".
Самоубийствата провокират първите „дупки" в империята на Гоу. Нито един от управляващите не е излязъл публично да коментира ситуацията. За разлика от китайците, ръковоството на Apple декларира „Броят на самоубийствата не е по-голям от този в кой да е американски град, като се има предвид броят на работниците във Foxconn. Вярно е, че това е само една фабрика, но тя разполага с ресторанти, кина, болници, басейни" заяви президентът на северноамериканската компания Стийв Джобс – „Това е едно доста приятно за живеене място".

Foxconn и Apple опитаха да „замажат положението" като отвориха вратите на фабриката за журналисти. Да, но бе визита с гия и без разрешение за свободно движение. Договорите, подписани от служителите на фабриката, не им позволяват да говорят открито. Все пак тези, които се осмеляват твърдят, че живеят в непрекъснат секретизъм. Всяко движение се записва на камери. Детайлите за производството на телефоните са пълна тайна...поне докато съответната компания не пусне новият продукт на пазара.
Сун Дойонго се самоубива през 2009 година след като е обвинен, че е откраднал информация, за да я продаде на фирма конкурент. След нечовешки разпити се разбира че, детайлите около iPhone 4G не са откраднати...просто са загубени при местене от един департамент в друг. Но разкритието идва късно. Сун вече е скочил с главата надолу от 14 етаж. Работниците във Foxconn в голямата си част са младежи от бедни селски провинции. Пристигат навършили 16 години с единствена цел – да подпомогнат икономически своите семейства. Много скоро разбират, че първоначалната заплата от 100 евро едва ще им стига да се издържат те самите.

По всичко личи, че китайските работници все по-малко държат на станалото популярно по света „made in China", което на бизнес език се превежда като «супер евтино» и макар съвсем плахо, първите профсъюзи започват да набират сила. Например като тези в Хонда и Тойота, които дори излизат на улицата да протестират.
От Foxconn твърдят, че смятат да променят модела „фабрика-град". Уплашени от самоубийствата вече са инсталирали мрежи на прозорците на общежитията. На всичкото отгоре е отменена компенсацията, която изплаща заплати за 10 години години напред, на онези семейства, загубили свой член по време на работа във фабриката. Нито подобренията, нито стачките обаче ще решат генерално проблема. Само ден след като 19 годишният Ли Хай си отне живота, други 8000 младежи като него, чакат да бъдат наети от Foxconn.