Тази толкова повтаряна питанка обаче си има много лесен отговор. Дава го коя да е жена на улицата – „В Норвегия да си майка е много лесно."
Тази скандинавска държава е обявена за „най-добрата държава да станеш майка за 2010 година", според организацията „Спасете децата". Анализът, проведен от международната асосиация, защитаваща правата на детето, твърди, че Норвегия получава най-висока оценка в почти всички аспекти – от периода на майчинство /до 56 седмици/ до продължителността на живота на жените /83 години/, преминавайки през образованието на дамите, много малката разлика между заплатите, които получават мъжете и жените /23%/, ниската детска смъртност и високия процент бременни жени на глава от населението.
Така звучи в резюме разказът на Марит Сартц, 31 годишна, физиотерапевт, точно 15 дни след като ражда своята първа рожба – „ Не ме е страх. Тук имаме чудесна система, която се грижа както за детето, така и за майката. Добре организарано здравеопазване. И прекрасни възможности за образование."
Министър Хютфелдт има голяма заслуга за тези постижения. Една норвежка гражданка разполага с 46 седмици майчинство и 100% от заплатата си. Ако удължи периода до 56 седмици ще има право на 80% от възнаграждението. Мъжът може да си вземе други 10 седмици на бащинство с пълна заплата.
В България осигурената за майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането. Размерът на паричното обезщетение, което изплаща НОИ, е 90% от осигурителния доход. След изтичане на една година след раждането на детето, майката има право да ползва отпуск до навършване на втората година на детето, като през това време получава минимална работна заплата.В Испания отпуск по майчинство може да се ползва в рамките на 16 седмици за майката и 15 дни за бащата, и в двата случай при пълно възнагражнение.
През 2008 година Норвегия чупи рекорда по строеж на детски градини в Европа. От 2009 по Закон се гарантира място на всяко родено в страната дете в съответната детска градина. Близо 90% от децата на възраст от 1 до 5 години ходи в такива центрове. Частни или държавни. Максималната цена е 280 евро. „Всички мерки сме ги взели въпреки кризата" – обяснява министър Хютфелдт. „Видяхме в тях много икономически предимства."
Официалната кола вече приближава Министерството. Мама-министър обаче ще излезе в 4, за да прибере децата в къщи. Е, вярно е, не всеки ден, но поне два пъти в седмицата може да прави това. Води ги на театър. Приготвят домашни сладкиши за рожденнния ден. В нейната агенда винаги има резервирано място за децата. Няма извинения.
През 1969 година „черното злато" /намереният петрол в Северно море/ помага много за социалния бум в Кралството. Гигантски скок що се отнася до ресурси при една доста селскостопанска и бедна нация. Но равна. Без драстични социални нива. Малко заселена. Без феодализъм, нито аристокрация. Петролният сектор заема ¼ от брутния вътрешен продукт. Фонд, който гарантизира бъдещите пенсии. Финансовата криза едва, едва засяга този сектор.
След подобряване на икономическата обстановка, настъпва истински „бейби бум" през 70-те години на миналия век. След това обаче жената започва да работи. „Децата тогава, аз самата – разказва министърката – ходихме на училище сами и с ключа на врата." Семействата имат нужда от две заплати. Работата е несъвместима с отглеждането на деца. Няма достатъчно детски градини. Налага се да избираш – или работа или семейство. Демографските изследвания твърдят, че една държава има нужда от поне 2 деца на жена, за да се поддържа баланса и нацията да не застарява. В края на 80-те едва стигат 1,5. Днес са 2 на фамилия. Норвегия се възражда със страхотен ритъм, изпреварвана само от Франция, Исландия и Ирландия. В България тази цифра през 1975 година е 2.1 , докато днес е едва 1.3 . В Испания е 1,4.
1977 година е годината на промените. Увеличава се периода на майчинство от 12 на 18 седмици. Позволява се на бащата да ползва някои привилегии на бащинство. Приема се закон за равенството. През 1986 година 44% от Правителство е съставено от жени. Феминизмът си пробива път. От тогава до днес тази квота не пада под 40%. „Политиците, които се борят за равенство, са по-важни отколкото петрола за нашата икономика" – продължава да разказва министър Хютфелдт . Статистиката също е на страната на модернистично настроените граждани. В семейства, в които бащата също е ползвал своята отпуска за отглеждане на първото дете, вероятността да се има второ е много по-голяма. През 2009 година 3-ма на всеки 5 бащи са ползвали 6 или повече седмици на бащинство. През тази година се раждат 61 000 деца, най-високата цифра от 1972 година насам.
Норвегия се е превърнала в една от най-равните държави в света, според доклад на ООН. Страна, в което жените заемат 47% от работните места. Има по-малко безработни дами отколкото господа. И на всичкото отгоре от 1993 година насам има повече жени с университетски дипломи отколкото мъже. „Съществува равенство по всички показатели, до момента в който трябва да се раждат децата. Жените започват да работят по-малко и да печелят още по-малко. Това не можеше да продължава дълго време"....коментират дами, привърженички на новата политика.
Последният анализ направен от Комитета по защита на равенството показва, че 69% от жените работят в зоната на публичния сектор. 97% от учителите в тази държава са жени. 43% от почасовата работа също се върши от дамите. Тази сегрегация не е биологична. Има социални структури, които я предразполагат и правят така, че тя да расте. Скандинавските държави демонстрират, че социалната политика е тази, която може да промени политиката на дадена страна. Норвегия има 4,8 милиона жители и е на път да запише абсолютна заетост на работоспособната си ръка. Гражданите вярват, че ТЕ са тези, които определят правилата. Не Правителството. Може би за това данъците се плащат с удоволствие.
Данъчната квота е една от най-високите – 47% от доходите. За сметка на това, всяко семейство получава по 120 евро на месец...за дете. Докато ТО навърши 18 години. Разполагат с 20 дни болнични заради децата...без нужда от болничен лист за доказателство. Стандартната работна седмица е от 37,5 часа. Работещите обикновено излизат в 16.00. И онези, които са родители...ги очаква семейно забавление. Имат целия следобед свободен!