Марта Блънт. Българка. Културолог. По длъжност - МАЙКА. Живее в Лондон. И често отскача до Лозенец. Петолъчката. България. В нейната история на българска мама в чужбина изпъква фактът, че липсват български и английски баби-помагачки. Трите деца на Марта и Едуард са отгледани от нея и не са се отделяли от мама за повече от две нощи. Британските фамилии получават по 250 лири при раждане на дете. Общо 140 паунда на година се дават за задължителните училищни униформи на Ема и Бенджамин. Малката Ния не ходи на детска градина защото струва 350 паунда за 5 часа на ден, 4 пъти в седмицата. След бъдещата мама Йоанна в Калгари, Канада, как осчетоводява семейния бюджет на 5-членното българо-британско семейство мама Марта в Лондон, ще разберете от следващата "витаминчовска" история!?

Йоанна очаква първа рожба в първата държава, която й се довери и я прие като своя гражданка - Канада. Само няколко седмици след като се закле в законите на новата си родина, мама Джо очаква малкия Филип. Българо-канадското бебе ще остане в къщи със своята майка 12 месеца. След това идва ред на майката на майката. Баба Диди ще помогне с отглеждането защото детска градина в Калгари струва 1000 долара. Все пак Йоанна има предимство. Работи в най-голямата петролна компания на северно-американската държава и разполага с детска ясла в самия офис. 1200 долара на година са детските, които ще получава семейство Баев-Цонева и за това важи девизът "Да живей Икеа". Младите родители вече обзаведоха детската стая с мебели на икономичната шведска фирма...какво още за майчинството споделя пред Витаминаспорт, дипломираната в Свищов икономистка, от Калгари, Канада?

Една жена на 33...съм. И за разлика от героинята във филма на режисьора Христо Христов, по сценарий на Боян Папазов (драма от 1982 година), все още не съм станала майка. Честичко обаче заплашвам моята майка, че ще й затворя телефона ако продължава "да ми дава зор". Живея в Мадрид, Испания. Тя - в Стралджа, България. Непрекъснато повтаря, че те - мама и татко, не са вечни. И би било добре "да си родя бебе веднага" - цитирам. Не че е нужно да ми го повтаря. На 33 съм...споменах. Наясно съм с моя дълг към фамилията. Към обществото. Към мен самата. И е за отбелязване, че не съм много назад в плана за отглеждане на наследник. Намерих идеалния татко. Идеалното място за отглеждането му обаче, все още не. Знам, че не съществува! Стига ми обаче мисълта, че някъде по света, на някое местенце, някоя българска майка отглежда своето 1/2 българче (в идеалния случай) в условия, които се доближават до идеалните. За тях съм убедена, че съществуват. В Норвегия например да си майка е много лесно. Има чудесна система, която се грижи както за детето, така и за майката. Добре организарано здравеопазване. И прекрасни възможности за образование.Мъжът има право на 10 седмици по бащинство с пълна заплата. Къде са българските майки? Хайде, не се плашете...приближете се да ви разкажа!?

Барселона от години произвежда първокласни футболисти. Школата "Ла Масия" е символ за качество при подрастващите. Ред е и на треньорите. Ръководството на синьочервения клуб си е поставило амбициозната цел да "обучава и възпитава" първокласни футболни наставници. Обучението започва с "метода Барса". Основен предмет е история на каталунския клуб. Целта на новата учебна програма е Барселона да "произвежда" нови Пеп Гуардиола.

Говори с лек майоркински акцент. Дискретна е. Не крие, че се чуства неудобно пред медиите. Ана Мария, майката на Рафаел Надал, прави важна крачка напред. Представя пред широката публика срещата Надал-Федерер, която организира Фондацията на нейния син. 22 декември, „Ла Каха Махика", Мадрид. Двамата най-добри тенисисти играят в името на детството. За първи път, феновене на тениса ще могат да си купят парченце от пистата. „В къщи Рафа съвсем не е Номер 1, ходи на пазар и хвърля боклука" – споделя майката на лидера в световната тенис ранглиста. Загрижени фенове пращат на испанеца слипове по пощата, убедени че майка му не купува адекватния размер. Какво още?

Зад стъклото, в сянката, напипваща, почти слепешком, с боси крака върху пода. 7,34 сутринта е. Вторник. Едно от предградията на Осло. Норвегия. Аникен Хютфелдт. Жена. Майка. Министър. На 40 години. Показва се на верандата и казва „Бързам, бързам. Излизаме след 10 минути". В същото време си обува маратонките. Тича към гаража. Връща се точно след 30 секунди. Бързането е общият елемент на всички сутрини в Европа. Ефективност и скорост. Деца и работа. Всичко в едно.

Атлетико Мадрид подсилва своя юношески футбол много добре през последните няколко години, не само в спортен план, но и в личен аспект на всяко дете от школата. Управата на червенобелите не желае младежите да се отдават само на футбола и препоръчват учебните занимания много горещо. Именно заради това в спортния град „Серо де Еспино" се появи и нова зала за обучение.