обиколката и интензивността, колоездачите могат да стигнат до разход на килокалории между 4000 и 6000 на ден. Този разход е еквивалентен на енергията, която може да се добие от консумирането на 12 - 17 порции ориз или 15 хамбургери за един ден.Именно за това е от огромно значение за колоездачите, всеки ден да приемат едно и също количество калории, което да компенсира изразходваното в предишния ден. Около 50% от приема на калории се реализира върху велосипеда, както на течна, така и на твърдата храна. Въглехидратите, мазнините и протеините са трите групи хранителни елементи, които изграждат диетата на човешките същества и се наричат макро хранителни вещества - "макронутриенти". От тези 3 типа макро хранителни вещества, най-важни за колоездачите са въглехидратите.
По време на физически усилия и упражнения, мускулите използват натрупаните въглехидрати и мазнина, за да пропорционират енергия, необходима на мускулите да извършват движения. Мускулът се свива и отпуска, като по този начин генерира контракции. При ниска и средна интензивност на движението, мускулът предпочита да използва мазнината, като източник на енергия. Процесът, при който работят мускулите в тази фаза на тренировъчния процес е подобен на този, използван при автомобилите с дизелов мотор. Дизеловото гориво е много икономично, защото неговата потентност е нелимитирана. Нещо подобно се случва в организма на един колоездач, бил той и най-слабичкият от групата, защото складираните мазнини в организма могат да стигнат до 10 000 килокалории.
Въпреки тези положителни пропорции, когато става дума за състезание на високо професионално ниво, където интензивността е висока, мускулът трябва да извършва свиването и отпускането в много по-бърз ритъм и мазнините не могат да предложат необходимата енергия за тази бърза контракция. Именно тук са нужни въглехидратите, основно глюкозата, която пропорционира на мускула енергия по най-бързия възможен начин.
Въглехидратите се "складират" в черния дроб и в мускулните влакна под формата на глюкоген. Проблемът на въглехидратите, за разлика от мазнините, е че техният резерз в организма 
е много лимитиран т.е. не могат да натрупват повече от 500 грама глюкоген.
По време на една колоездачна обиколка, използваните въглехидарти достигат средно до 2-3 грама за една минута от състезателното време. В един етап, който продължава приблизително 6 часа, необходимостта на организма от въглехидрати може да достигне до 1 килограм. Това автоматично означава, че капацитетът на съхранение на глюкоген в черния дроб и мускулите, трябва да се увеличи двойно. Налага се да да се "построи" по-голям "склад" за глюкоген в човешкото тяло.
Ако не се приема адекватното количество въглехидрати по време на колоездачното състезание, може да се получи тотално изпразване на запасите от глюкоген в организма и оттам пътят до "тоталното изтощение" на състезателя е кратък. За да се предпази от "изчерпване" и да запази нивата на глюкоген в мускулите и черния дроб, колоездачът би трябвало да захранва своя организъм със средно от 70 до 100 грама въглехидрати на всеки час от състезанието. Това обяснява и често срещаните сцени по време на Обиколката на Италия или Тур-а на Франция, когато състезателите изяждат цели кашони с енергийни вафли, специални течни гел-храни, с екстра количество глюкоза вътре, кексчета, банани...както и огромни количества енергийни напитки.
Освен негативните ефекти върху представянето по време на състезанието, недостатъчното захранване на организма с въглехидрати по време на отделните етапи, може да доведе до риск от мускулен катаболизъм. Ако няма от къде да възстанови изразходвания глюкоген, организмът на колоездача няма друг избор освен да почне да използва директно запасите от 
протеини, които грижливо са съхранени под формата на мускули т.е. организмът започва да "изсмуква" мускулите, което води до тотално изтощение.
Проблемът при този вид"енергийно захранване" е, че се изразходва самият мускул, което означава че лека по лека се намалява неговия обем и сила, вследствие на което в по-късен етап се появяват болки и катаболизъм. Стигне ли се веднъж до този момент, за колоездача не остава голям избор - неговото коректно възстановяване е невъзможно, защото състезанието се провежда в рамките на 21 поредни дни и време за почивка няма. Един колоездач с мускулно увреждане, не само ще загуби своята мускулна потенция, но също така е научно доказано, че неговият организъм губи капацитета си да съхранява глюкоген.
От по-горе казаното става ясно, че "складирането " на глюкоген в организма преди важно и продължително състезание, каквито са обиколките на Италия, Франция и Испания, е фундаментално за професионалния колоездач. Диетата с високо съдържание на въглехидрати е от особено значение, най-вече по време на тренировъчния процес. Менюто е съставено на база паста, интегрални зърнени продукти и полезни мазнини (зехтин, ядки, авокадо). Колкото по-голямо е количеството на приеманите въглехидрати преди сътезанието, толкова по-голям е шансът колездачът да се представи достойно по време на самата обиколка.
Иниго Сан Миян - преподавател в Медицинския факултет и директор на Лабораторията по Физиологогия на упражнението в университета в Колорадо, САЩ