Въпреки че част от играчите, които ще попаднат в националния тим през това лято вече са работили или работят под ръководството на Стойчев, за останалите предстои поредното нагласяне към новата система и новите изисквания. В Трентино Стойчев изпипва до съвършенство всеки детайл, влиза в залата в 09,30 сутринта и излиза от нея около 21,30 ч., че понякога и по-късно. През това време той не само подготвя тренировките на своя тим, но изучава, заедно с щаба си, следващия съперник, преработва наученото във вид достъпен за играчите му, грижи се за добрата им форма – както за контузените, така и за здравите. Физическата подготовка върви заедно с възстановяването. Отделя особено внимание и на храната. Здравословното меню е половин спечелен мач. Тази сентенция е част от програмата и на българския треньор. По това Стойчев вероятно няма да се различава много от своя предшественик начело на националния отбор Силвано Пранди.
Още щом започна работа начело на тима ни 63-годишният италианец приложи и у нас принципите, по които живее и самият той. „Навсякъде ям риба и зеленчуци. Обичам много и ябълки. Единственото, което пия е вода. Много рядко с месото и то само по време на вечеря си позволявам малко вино и то задължително червено", разказа при първите си посещения у нас Пранди. Често той можеше да бъде засечен заедно с възпитаниците си да тренира във фитнеса. В хотелите, в които бе настанен заедно с тима пък винаги използваше стълбите вместо асансьора. „Полезно е за сърцето, а и се изгарят калории".
С грижата да подбира храната на волейболистите пък бе натоварен лекарят на тима – д-р Динко Захариев. В началото на миналото лято, например тимът наблегна на спагетите и салатите на обяд и на вечеря. По време на европейското в Турция през септември 2009 г. българите заложиха на същите изисквания към храната – на масите задължително трябваше да присъства паста, пилешко, телешки филета и мляко. В Япония – по време на световното първенство и световната купа през 2006 и 2007 родните волейболисти наблегпаха най-вече на европейската кухня и особено на спагетите.
И при двете си завръщания у нас италианският селекционер Силвано Пранди се сблъскваше с проблеми с излишни килограми при някои от повиканите. Такива имаше и по време на престоя на Мартин Стоев. Обяснението – в твърде малко клубове у нас се следи с какво всъщност се хранят играчите. Липсва и практиката тимовете да се хранят заедно като по-често състезателите се хранят у дома си и се разчита на техния професионализъм, за да бъдат избегнати подобни проблеми.
Затова в началото на почти всяко лято подготовката на националния отбор започва с диети и усилени тренировки във фитнеса. Понякога арена на физическите упражнения ставаше и басейна. Водният фитнес бе използван за отпускане на мускулите след тежките тренировки преди това.
Един спортист трябва да приема между 2800 и 3000 калории дневно. Пастата е една от любимите на волейболистите храни, заради високото й съдържание на въглехидрати. Консумира преди и след мач или състезание, но не е препоръчително да се приема повече от 3-4 пъти в седмицата. За по-доброто й храносмилане, по възможност не се комбинира с месо. Така организма я асимилира правилно. За големите, малките и все още не станалите волейболисти, Витаминаспорт припомня някои от най-важните правила за хранене по време на състезателен период:
- приемат се хранителни елементи с висок Гликемичен Индекс /ГИ/. Консумират се 200-300 грама въглехидрати, разпределени в 4-те последни часа преди мач.
- последно основно хранене 3-4 часа преди мач.
- желателно е да не се приемат нито протеини, нито мазнини.
- да не се приема диетична фибра.
- да се консумира максимум 0,5 литра напитка, по възможност негазирана вода.
- никога да не се излиза в мач на празен стомах.