Точката на срещата е културният триъгълник между изложбената зала „Ла Кайша", музеят за модерно изкуство „Рейна София" и гарата Аточа....тройният ъгъл бързо се превръща в квадрат, заради емоционалното ни желание да включим и площада „Славейков"...ох, извинете, исках да кажа пазарът за книги втора употреба в Мадрид. Готови ли сте? Подвластни на популярно телевизионно предаване по испанската държавна телевизия „Испанска участ", нашата баскетболно-артистично-опознавателна обиколка започва...с главата нагоре! Или с краката!?

Намираме се пред една от най-популярните „зелени" склуптури на Испания с автор Микел Барсело. Каталунският артист „посреща" гостите на изложбена зала „Ла Кайша", към която сме се запътили с Елена...с главата нагоре!? Или с краката!?

Елена разказва, че „вътре ще видим експозиция от студентските години на Салвадор Дали и Федерико Гарсия Лорка с основен акцент студентското общежитие в центъра на Мадрид, което днес е обект на поклонение от милиони любители на модерното изкуство." И се оказва права. По път разглеждаме и фотоизложба, озаглавена „Детство", която оставя безмълвен всеки посетител. По моя вина и по нейно собствено желание, бъбрим по женски, докато смело крачим през последните раннобудни туристи и първите офисджии, които излизат за обяд.

За краткото време, в което Елена играе за Алкобендас - сезон 2010/11, е успяла да намери време за много ИЗВЪН спортни мероприятия. Едно от първите неща, за които ме пита, е как и къде може да намери книги втора употреба, станали й любими от студентските години в САЩ. Естествено, че знае за „местния площад Славейков", който оставяме като десерт на нашата тур-обиколка. След „Ла Кайша" следва музеят „Рейна София".

По път разбирам, че историческите градове-музеи Сеговия, Толедо, Авила, ботаническата градина, националната галерия Прадо... са изследвани от Елена, културни пространства. Става ми ясно, че момиче като нея не би пропуснало да види на живо второто по посещаемост място в Мадрид, стадионът на Реал „Сантяго Бернабеу". Един хубав момент отделяме за фенските пристрастия и футбола, като религия на 21 век. Темата за „Златната топка" не минава през „пленарен ред". Все пак сме тръгнали на туризъм.

„Музеят за модерно изкуство Рейна София" - разказва ми съвсем като професионалист Елена - „предлага още Дали, най-доброто от Пикасо, Миро, Хуан Грис...Много от изложените картини от началото на 20 век показват ясно, че модерният днес графичен дизайн си има свои талантиливи „родители" в лицето на художниците, чието изкуство ще видим. Сградата е впечатляваща" – продължава госпожица Янкова – „но това което заслужава най-голямо внимание е библиотеката към музея"...и се приближава към нея. За жалост, достъпът до този храм е ограничен. Влизат само студенти, преподаватели и хора, свързани дълбоко с изобразителното изкуство. Останалите, чакат ред. Няма да ви описвам какъв дълъг списък заварихме!? Спогледахме се. Тя - 180 елегантни сантиметра. Аз - 10-на по-малко и вече не толкова елегантни, здравословно прехвърлили през гърди спортни чанти /нали знаете, че дамската не бива да надхвърля 6 килограма, за да не предизвиква контузии и се носи преметната през гърдите!?/...разбрахме, че този сезон няма да ни пуснат. Разочарованието в компанията на Елена трая точно половин минута. Като добър туристически гид, просто ме хвана и ме замъкна към „костенурките в ботаническата градина".

Не, не е онази до музея Прадо. Тази се намира вътре в гарата Аточа. И да, същата гара, която стана известна с бомбения атентант през 2004. Днес е модерно транспортно съоръжение, което не само превозва пътници. Превозва лични истории. Да не говорим за разкошната зелена градина, разположена в центъра й. Има и много специални посетители...освен нас разбира се. Целият отбор, носител на световната купа по футбол от лятото на 2010 се е разположил...по стените и пода. Като истинска шампионка, Елена позира до...главите на шампионите. И до най-типичното местно...виното и гроздето. И после кажете, че българските баскетболистки не са красиви момичета!?. Ооопс, исках да напиша...българските туристически гидове!

Следват старите книги. Бързо разбирам, че Елена харесва същите като мен...странни книги. Кен Уилбър и „Кратка история на всичко" е първата, която моят гид „хваща за ушите" и ми разказва – „Според еволюционните теории от началото на миналия век животът възникнал случайно като резултат от поредица напълно произволни събития. За да не изглежда теорията толкова хаотична, учените вмъкнали идеи като естествен подбор и мутации, които не са толкова случайни. Единствено имали нужда от време, безкрайно време. Времето е в основата на теорията...» - запълва моето незнание по темата Елена. Прехвърляме набързо някои от класиците на испанската литература, дори онези, спечелили Нобелова награда. По мое настояване и по нейно собствено желание, се уговоряме да й заема някои от моите «странни испански книги», които нямат нищо общо с класиците...както и да посетим едно от най-куриозните места за стари книги в Мадрид – книжарницата за спортна литература на улица «Пас» 4. (calle Paz, 4)

Бившата славистка и жителка на Горна Баня в София се движи като «риба в мадридското море».Смело ме повежда към поредната цел за конкиста – кафенето «Старбъкс». И не, навикът й да пие кафе там не е от студентските години, прекарани в Канзас сити. Просто е едно от малкото чисти и уютни места в Испания. И наблягам на чисти. Моят екскурзовод пък наблегна на полезната информация за всеки уважаващ себе си турист. И тя е, че тоалетната в «Старбъкс» е достъпна само след въвеждане на код, изписан в края на всяка касова бележка. «Заради нуждите и заради данъчните, е хубаво да пазиш този ценен къс хартия» - през смях ме предупреждава националката, докато смело поръчва кафе-лате за мен и кафе-мока за себе си. Чил-аут музиката и възможността да си опънем краката, нечии над метър, други скромни 90 сантиметра....отваря темата и за баскетбола. Всъщност темата, която ме запозна с Елена.

Научавам, че преди да дойде в Мадрид е играла в Херес де ла Фронтера, отбор «Чахеба 04», отново от Втора дивизия. В момента нейният Фундал Алкобендас се намира на 8-мо място с 6 победи и 6 загуби. Преживяванията й с националния отбор на България са специална тема...и това личи в очите на Елена, не само в нейните думи – «Беше изключително полезно за мен да работя с Чема Бусета и неговият екип. Най-важното, което постигна с нас е, че ни накара да се чустваме като отбор, не само да играем като такъв. Всяка една знаеше своята роля на игрището, върху което нямаше титуляри и резерви, а само една национална селекция на България.»

Темата за националния отбор плавно преминава в тема за тренировки и хранене. Оказва се, че методите на треньорите Бусета и Форт са доста ортодоксални...и новарторски не само за баскетбола. «Играта на «сляпа баба», тичането с пулсометър, футболните диагонали или двучасовите тренировки, концентрирани само върху блок в защита бяха някои от нововъведенията на селекционерите. Хавиер /Хавиер Форт, настоящ треньор и носител на Купата на Кралицата в Испания с отбора на Ривас Екополис б.а./ се опита да вкара в диетата ни испанска храна. Май не се получи. Протестирахме много срещу неговия ориз, върху който слагаше пържено яйце и доматен сос!» - през смях разказва Елена. Разбирам, че става дума за типичния тук «арос а ла кубана» /ориз по кубински/ и напълно се съгласявам с момичетата от националния отбор. Доволно поклащам глава обаче при следното изрчение – «Имаше забрани за хапване на сладко...особено вечер.»

Нашата малка туристическа разходка е към своя край. Елена отива на тренировка с Алкобендас. Да, в същото това селце до Мадрид, е родена актрисата Пенелопе Крус. Там се намира и единственият музей в Европа, посветен на баскетбола. Естествено, моят специален екскурзовод вече е бил там. Уговаряме се да отидем заедно...да проверим къде са сложили така ценната за българския баскетбол тетрадка със спомените за Ваня Войнова!? Няма край нашият «женски» разговор...разбирам, че Елена се интересува от йога и препоръчвам горещо Горещата Бикрам Йога. Също така е дизайнер на бижута. Убедена бях. Днес прекарах едни специален ден с едно специално момиче. На българския женски баскетбол му предстоят СПЕЦИАЛНИ моменти...и светло бъдеще!

Въпреки клишето, е самата истина...вече го вярвате и вие, нали!?

П.П. Цената на индивидуална разходка с туристически гид из центъра на Мадрид варира от 50 до 150 евро. А моят специален ексурзовод не само, че не ми взе такса, но и ме покани на кафе!