„От 7 годишна е в залата. Искаше да играе футбол. Когато бе на 5 започна да тренира карате. Оказа се, че волейболът е нейният спорт. И слава богу, че боксът съвсем не е за момичета..." – набързо споделя житието и битието на своята щерка, майката Даниела Николова. Докато опитам да й взема думата, мама Дани продължава – „Ако бяхме останали в Габрово, може би щеше да тренира хандбал. Като мене. Но ние заради нея дойдохме в Испания. За да има бъдеще детето ни. Много се чудих дали въобще да тръгна. Пенчо /бащата на Мирела/, дойде преди нас. Аз знаех, че веднъж тръгна ли връщане няма назад няма да има. Реших се. И не съжалявам. Първото, което направихме бе да я запишем на училище. Второто – да й намерим място за спортуване. Децата трябва да спортуват, нали?" – въпросително завърша експозето си енергичната Даниела, която съвсем не отговаря на кроткия характер, присъщ за зодиакалния й знак Риби.
„Лъвицата" Мирела, родена на 05.08.1996 година, успява да се намеси в разговора и бърза да се извини за българския, на който ще водим интервюто – „Малко ми е трудно да се изразявам". За мен става още по-трудно да проумявам, след като разбирам, че таткото Пенчо Гюров е бивш български национал по бокс. В тежка категория. И съвсем не му е леко, че от години живее далеч от спорта. Не само далеч от родината. Именно заради това отделя от ценното си свободно време, за да тренира едно талантливо боксьорче. Всеки делничен ден е на ринга. Крайната цел е да получи лиценз за боксов треньор. А неговият ученик да се мери с най-добрите от школата на «Barcelo" - най-добре функциониращата боксова зала в Мадрид.
„Спортните гени ги има от баща си" – не оставя нищо за моето въображение мама Дани. „Прилича много и на баба си Румяна, която играеше баскетбол в Габрово и бе висока цели 175 сантиметра.". Разбирам, че става въпрос за майката на Пенчо. С другата баба Милка, на която е кръстена Мирела, днес ходят заедно на кино в Мадрид. И на покупки. За друго няма време защото Мирела тренира 4 пъти в седмицата. Два пъти с нейната възрастова група. И два пъти с младежкия отбор на волейболен клуб Фуенлабрада.
За 15 годишната девойка няма почивен ден. Събота и неделя е най-интересно. Тогава се играят мачовете. Мирела облича синьочервения екип на Фуенлабрада веднъж с нейната възраст. И втори път с младежкия тим. Тренировките с „големите" са предпочитаните от сеньорита Пенчева защото са по-динамични, избистрят повече тактически проблеми, залагат на техниката. Постът, на който играе Мирела е център. Открито заявява, че може да играе там, където я сложи треньора. Или където има нужда. Стига да не я вадят от волейболното игрище. Плановете на младата волейболистка са да пробва в по-комерсиалния в Испания, плажен вариянт на този спорт. Плажният волейбол има доста по-голямо телевизионно присъствие. Оттам повече спонсори. И по-добро лично заплащане за момичетата. Даже вече си има партньор – Мария, разпределителката на ВК Фуенлабрада.
Двойките функционират добре във волейбола. И не само на игрището. Треньорите на Мирела във Фуенлабрада са фамилия – Давид Дел Осо и Исабел Сан Мигел. Моника, сестрата на Давид, също помага. Семейство Нешич има последователи и в Испания. Освен българката, в отбора играят перуанка и кубинка. Другите момичета са „местно производство". То и заради това нашето изпъква. Не само защото е най-хубаво. Но и най-високо. „Мечтая да игря за България един ден защото приличам повече на българските волейболистки. И те са като мен, по-едри, по-мощни, по-добри. Не казвам, че в Испания са лоши момичета, но нивото на българския волейбол е далеч по-високо" – аргументира своето желание да бъде „видяна" Мирела. „Любимата ми националка е Ева Янева. Много често гледам на запис мачовете на българките. Ще бъде като сън на живо, ако някой ден мога да споделя игрище и съблекалня с тях."
Докато чака да порасне. И докато ни чака да я забележим, Мирела разпределя стриктно времето си между тренировки и училище. Веднъж седмично посещава боксовата зала, където татко й дава уроци, а Мирела набляга на упражненията по физическа подготовка. Малкото време, което й остава, е за ходене по магазините с баба Милка, но „дрехите, които се продават са като за анорексични момичетата. Аз не влизам в тях /и аз Мирела, ако това те успокоява/. Предпочитам спортните на Адидас и Найк". Обича да рисува. Да чете. Последната книга, по която се е запалила е „10 малки негърчета" на Агата Кристи. А последният хубав филм - „Нарния".
Мирела има една „тайна". Играе със синьо-червен екип, официалният на Фуенлабрада, който много напомня на „азулграна" на Барселона. По душа и сърце обаче младата българка е мадридистка. Мястото на нашата среща е избрано НЕслучайно – стадион „Сантяго Бернабеу", „Реал Кафе", няколко часа преди футболистите на Жозе Моуриньо да победят Хетафе. Икер Касияс и Кристияно Роналдо са любимите й футболисти – „Жалко, че Реал Мадрид не развива други спортове освен футбол и баскетбол, иначе със сигурност основната ми цел щеше да е някой ден да облека бялата фанелка." – през смях споделя Мирела.
Родителите Даниела и Пенчо плащат 15 евро на месец, за да може тяхната дъщеря да играе волейбол във Фуенлабрада. Веднъж на две години добавят 40 евро за екипировка. Останалите разходи по издръжката на българо-испанската бъдеща волейболна звезда се поемат от Мадридската волейболна федерация. Така както върви. И така както расте. И така както се усмихва...нашето момиче със сигурност няма да остане незабелязано. Въпросът е кой ще бъде пръв!? Ние!? Вие?! Те!? При всички случаи, ще спечели ТОЙ...волейболът!
Мирела Пенчева, ненавършени 15 години, 172 сантиметра, волейболистка, българка, живее и тренира в Испания, дете на боксьор и хандбалистка, спортистка от поколението „елате ни вижте"....искате ли да я видите!? Още нейни снимки в галерията...За контакт с Мирела, пишете ни!
