Настоящият наставник на Реал Мадрид познава много добре столицата на Каталуния. Там започва своята кариера като преводач и помощник на Луис Ван Гаал от 1997 до 2000 година. И на всичкото отгоре, благодарение на жена си, е добре запознат с драматичното изкуство на града, пред което благоговее. Толкова е впечатлен, че според психиатрите и спортните психолози, той самият се е превърнал в чудесен актьор. Прави добър театър пред медиите. Привлича цялото напрежение върху себе си. И журналистите оставят играчите на спокойствие. Специалистите твърдят също, че Жозе е роден победител. С изключителни качества на лидер.
Егото.
„Моуриньо притежава голям талант, за да доминира и управлява егото на футболистите, както и да разрешава вътрешни интриги. Той е пример за лидер вътре в съблекалнята." – уверява ни Адолф Тобеня, професор по психиатрия в Университета в Барселона. „Речите, които държи пред медиите обаче са повече театър, отколкото друго нещо. Същото се отнася и до поведението му на терена. Чист театър."
„Погледнато отвън и без да се задълбочаваме, Моу има вид на треньор-диктатор. С твърда ръка и авторитарен. Но това е медийният му образ. Аз съм сигурен, че с играчите се държи абсолютно нормално." – добавя спортният психолог Пабло де Рио. Повечето специалисти описват португалеца като интелигентен, авторитарен, комуникативен, амбициозен, работлив и дисциплиниран, с твърд характер и капацитет да управлява. Най-голямо впечатление прави неговата способност да прилага инструментите на спортната психология и да контролира емоциите чрез интелигентност. Това му помага да анализира всяко действие, с една единствена цел – да повиши отборното егот или да вкара противника в „миша дупка".
Според Адолф Тобена всичко при Моу е добре премерено. Големият цирк на Жозе включва предварително приготвени жестове, думи, включително и начин на обличане. „Само в неделя излиза на терена с костюм и вратовръзка. В останалите дни на седмицата се облича зле нарочно, по анцунг и небръснат. Детайлите обаче го издават. Този външен вид е нарочен. Не е случаен. Прилича на строителен работник. И точно това е съобщението, което иска да предаде – работникът, близката до народа личност. Всичко е добре проучено предварително. Няма нищо случайно."
Почти всички негови публични изказвания са насочени към повишаване на колективното чуство. Както на отбора. Така и на публиката. След мача с Милан от Шампионска лига заяви – „Привързаността на феновете към клуба и играчите расте с всеки изминал ден. Всички отиваме в една и също посока. Феновете започва да усещат „feeling"-а с футболистите. На път сме да постигнем нещо много важно."
Уважение към отбора.
За да бъдеш добър лидер е необходимо авторитетът да се демонстрира. Да спечелиш уважението. Да направиш така, че групата да се чуства защитена. Според психолозите Моуриньо притежава всички тези качества. Авторитетът обаче не служи сам по себе си. Нужно е още нещо, за да функционира. Според изследване на Университета във Валенсия чрез дискусии и съвети се постигат по-добри резулатати, отколкото с наказания и назидания. Един прекалено уверен в себе си треньор, създава несигурни във възможностите си играчи. Много често това, което представя пред медиите Моуриньо изглежда, така сякаш държи с „пръчка и бич" под контрол съблекалнята. Един поглед върху тренировката на Реал Мадрид обаче е достатъчен да се види,че треньорът се смее и забавлява със своите футболисти. Това щеше да бъде невъзможно ако наставникът отговаряше на профил – авторитарен диктатор.
Професорът по зоология към Университета на Балеарските острови Луис Гайего, твърди, че лидерството в природата се демонстрира чрез показност. Непрекъсната и красноречива показност. „Ако някой те обиди публично и ти не направиш нищо, за да излезеш прав, губиш. Това в света на животните е закон. На живот и смърт почти. В света на хората се получава нещо подобно. Моуриньо се опитва да покаже, че ТОЙ е човекът, който командва." Въпреки тези физически характеристите, проф. Гайего признава, че има различин форми на лидерство. В някои, от които не винаги е нужно да „тропаш по масата, за да бъдеш чут". „Когато Франк Синатра излизаше на сцената, там нямаше нищо друго освен малко осветление, един подиум и понякога една цигара. Това обаче беше достатъчно на Синатра, за да напълни залата."
Понякога Жозе изглежда препотентен и високомерен, което генерира и антипатия сред широката публика. Според специалистите иронията е основното оръжие на португалеца, за да канализира своето голямо его. Добро доказателство за тази теза е изказването, което направи Моу по повод думите на Йохан Кройф, че холандецът „никога не би подписал с треньор като Моуриньо за своя отбор". Наставникът на кралския клуб заяви следното на въпрос на журналист как приема мнението на Кройф – „Погледни ми очите. Цяла седмица вече не съм спал заради това."
Автоконтрол.
Липсата на автоконтрол, според психолозите, е друго от качествата на Моу. Много от феновете в Испания още помнят как наставникът на Интер отпразнува класирането на своя отбор за сметка на Барселона в Шампионска лига миналия сезон. Или пък как хвърли една бутилка минерална вода към стената на резервната скамейка, точно над главите на своите помощници, в мача срещу Реал Сосиедад в Примера през октомври. „Той е човек с характер. И тези негови реакции са нормални. Трудно му е да се контролира." Това обаче не е проблем САМО на Моу. Треньори, с далеч по-различен талант и характер, какъвто е Пеп Гуаридола също имат проблеми да контролират емоциите си.
„Реал Мадрид е като елитна бойна част в армията или като специалните части на Полицията. Или пък като централен офис на голяма международна банка, само че с доста по-млад работен екип. Именно това прави работата на лидера изключително трудна. Много по-трудна от тази на управляващите големи фирми или политически партии. Въпреки, че широката публика приема настоящия наставник на белите по различен начин, ВСИЧКИ психолози са съгласни с едно – „Моуриньо е роден победител, също като Рафа Надал, Фернандо Алонсо и Пау Гасол."
Постмодерна футбология.
Тази наука е причина за триумфа този спорт по света. Защото футболът не е само спорт. Той е ефикасна комбинация от спорт, спектакъл, бизнес и емоция. Един социален феномен. Може ми най-пряката и топла връзка между различните социални групи в днешния свят. Силата на тази игра се намира в емоционалната комуникация. В древна Гърция тази роля се изпълнява от някои от най-съблазнителните богини. Днес – съблазняването идва от терените за футбол. Именно заради това, футболът се е превърна в нещо като БОГ за масите. И пак заради това има своя наука – футбология. Науката пък си има свои професори. Моуриньо е един от тях. Може би най-добрият сред преподаващите. Неговият голям плюс се намира в комуникативната му потентност. Обичан и мразен едновременно, Моу смесва и дозира прекрасно агресивност, провокация, лидерство, нарцисизъм, его...за да превърне своята личност в социален фенонем. А футболът – в религията на 21 век.
5-те футбологични средства на постмодерния Моу.
Нарцисист – ако се говори за него, не се обръща внимание на играчите. Основна цел на португалеца.
Агресивен – изразходва негативните си емоции чрез ефективни и дръзки постъпки.
Лидер – управлява със здрава ръка, независимо от вече съществуващите лидери в съблекалнята или в управлението на клуба.
Провокатор – царят на този психологически елемент.
Авторитет – твърда ръка при управлението на отбора, независимо дали работи със „звездите" или „пешките" в съблекалнята.