По времето на Грегорио Манзано в Майорка, там също имаше специалист, който работеше с първия отбор, д-р Патрисия Рамирес, която след напускането си на острова, днес работи заедно с Пепе Мел в Бетис. И не че няма нужда от «доктор-еоция» в голяма част от отборите. Случаят на Херкулес и Кико Фемения е ясно доказателство, че нервните разстройства не са рядкост сред елитните футболисти. Въпреки, че не поддържат на заплата психолози, не означава че треньрите в Примера въобще не ползват услугите им. Мичел и Мигел Анхел Лотина са два примера, които показват, че нуждата е тази, която дава работа. Почти като приказката за неволята от българския фолклор.

Наставникът на Ла Коруня започва да си сътрудничи с няколко психолога още от времето си на треньор в Реал Сосиедад и оттогава до днес признава, че е променил много начина си на разбиране и трениране на елитни футболисти. Психолозите му помагат много и в ежедневните срещи с журналисти, допълва още Лотина.

Треньорът на Хетафе, Мичел пък работи с Хорхе Караскоса – специалист, който обслужва от години нуждите на различни отбори, сред които Реал Мадрид, Валенсия, Леванте, Валядолид, Малага, Виляреал, Настик, Кастейон. Не само футболистите на Хетафе са преки бенефициенти от работата на спортния психолог, самият Мичел разказва, че «доктор-емоция» му помага много за администриране на човешките ресурси, с които се налага да третира ежедневно.

Реал Мадрид е сключил споразумение с веригата медицински клиники «Санитас», които предоставят според нуждите на клуба, съответния брой спортни психолози. Те помагат не само на първия отбор, но и на момчетата от детско-юношеската школа. Атлетико Мадрид и Атлетик Билбао използват същата схема на работа с подрастващите футболисти. В спортния град на Осасуна, където тренират всички отбори от школата, също имат на разположение психолог, който да работи с децата и родителите.

Припомняме,че настоящият селекционер на българския национален отбор по баскетбол за жени Хосе Мария Бусета е едно от големите имена в областта на спортната психология в Испания. Чема Бусета работи като «доктор емоция» с галактическия Реал Мадрид и персонално със звездите Бекъм, Фиго, Зидан, Роналдо, Роберто Карлош, Раул... Единственото, което Чема е споделял официално за работата си с «лос галактикос» обаче е следното „работейки с толкова много т.нар. „звезди" си даваш сметка, че всички те всъщност са само хора, личности, със своите положителни и отрицателни черти. Както за футболистите, така и за треньорите обаче важи правилото – ако е добър човек, ще е и добър професионалист". Само до преди няколко месеца сеньор Бусета работеше рамо до рамо с Еторе Месина в баскетболната секция на кралския клуб.

Терапията на емоциите на футболистите и професионалните спортисти като цяло придобива все по-голяма популярност. Треньорите не се лимитират само да показват техника и тактика на своите подопечни, но също така да използват различни методи за мотивация на футболистите. Назад във времето останаха подходи като този от филма на Клинт Истууд «Хълмът на храбрите», в които «желязната ръка командваше парада». Днес по-мекият стил на Робин Уийлямс от филма «Обществото на мъртвите поети» е по-близък до разбирането на новото поколение треньори.

Седмото изкуство служи като вдъхновение за футболните специалисти и мнозина от тях често се възползват от определени, зарадени със силна емоция, ленти. Гуардиола например се опира на творчеството на Ридли Скот. На финала на Шампионска лига срещу Манчестър Юнайтед, музиката от филма «Гладиатор» бе тази, която слушаше целият отбор, не само в автобуса. Най-гледаното видео, освен това с играта на «червените дяволи» пък бе именно битката на героя на Ръсел Кроу в античния Рим...съвпадението е плод на гениалност на треньора, не на режисьора, нали!?

Киното служи и когато целта е да се даде обрат на историята на един отбор, в случая на Атлетико Мадрид, които от години се жалва от своя лош късмет. Кике Санчес Флорес заложи на «Всяка една неделя». В него Ал Пачино в ролята си на Тони Д'Амато показва, че треньорът и психологът могат да бъдат една и съща личност. Въпреки,че филма разказва случка от американския футбол, Атлетико Мадрид успя да хване посланието и спечели две европейски титли...и то след голяма историческа пауза. Симеоне използва същия филм и неговият Естудиянтес прогресира. Радомир Антич и Дунга са селекционерите, които също залагаха на мотивацята като средство за генериране на успехи. Първият като наставник на Сърбия използваше видео от участието на сръбската селекция на Мондиала през 1930 година, докато Дунга заложи на кадрите на «ла канариня» от Световното през 1970 година. Дел Боске пък се възползва от загубата в началото на Мондиала в Южна Африка като средство за мотивация. Още повече, че статистиката твърдеше, че нито един отбор не е ставал първенец на света след като е загубил първия си двубой. Статистиката е първата, която «кляка» пред аргументите на добрия психолог. А световния шампион с Испания Дел Боске го е доказвал и преди това, като наставник на Реал Мадрид.