Корените, от които произлиза ясно показват, че неговата кариера би трябвало да се развива като футболист. Но илюзията скоро сама ще избяга от живота на Моуриньо. Някоя и друга глупава постъпка на „Рио Аве" ще предизвика собственикът на клуба да забрани на Жозе да напуска резервната скаймейка. Освен ако не трябва да занесе вода на съотборници си. И забележете - по това време баща му е треньор на същия този отбор. Тази ситуация кара младия футболист да рекапитализира целите си. Никога повече няма да излезе от прикритието на резервната скамейка. Но ще направи така, че комплексите му да се превърнат в оръжие. Нарцисист и непокорен особено срещу онези, които го съветват да остави настрана своите грандиозни мечти, сам си поставя целта – да се превърне в един от най-добрите треньори в света. И я постига.

Праща майка си „за зелен хайвер", когато жената тактично го съветва да учи икономика и въобще не го мисли два пъти – записва Спортната Академия. Отива на специализация в Шотландия и завършва треньорските курсове към УЕФА. Там въпреки трудностите, които среща в разбирането на шотландския акцент, се възползва от престоя, за да перфекционира английския си. Именно чуждият език ще предостави голямата възможност за хубава работа, когато през 1992 година сключва договор със Спортинг Лисабон. Естествено става въпрос за постта преводач на току що подписалия с португалския клуб, треньор Боби Робсън. Английският специалист ще остане очарован от младия си помощник, най-вече от безкрайните му тактически познания за играта, както и твърде любопитните за времето му идеи за физическата подготовка на футболистите.

Моуриньо, познат като неудобен и жилест за широката публика, все пак успява да извлече максимална полза от своите диалектични дадености и интелигентността си, която честичко се предъвка трудно. Така си го спомня Жозеп Мусонс, вицепрезидент на Барселона през цели 25 години и отговорник да посрещне Робсън и Моуриньо на онзи 21 май 1996. „Все още перфектно си спомням този ден. Беше три следобяд и приех в моя кабинет Робсън и Моуриньо. Нунес и Гаспарт бяха обещали на Робсън да го настанят в една от кулите на Ситджес, така че го поведоха почти на секундата натам. В моя кабинет остана Жозе" – разказва Мусонс и продължава. „Тогава влезе Пако Сейрул /отговорник за физическата подготовка/ и двамата започнаха да си говорят. Говориха си седнали на моя диван близо два часа, без да спрат, обсъждаха технически и тактически въпроси с голяма страст. Моуриньо настояваше,че тренировките не могат да бъдат еднакви за всички. Че не може да се строи целия отбор да прави 10 обиколки на стадиона, когато вероятно някой от футболистите има нужда от 12, друг – от нито една. Сейрул се съгласяваше и диалогираше с удоволствие особено когато Жозе говореше върху една от най-силните си теми – персоналната тренировка с всеки един от играчите. Неговите познания бяха чудовищни. Този следобед се насладих до край. За първи път в живота ми анулирах всичките си срещи защото знаех, че съм пряк свидетел на един невероятен спектатъл" – спомня си бившия вицепрезидент.

Следва продължение