Господи колко си хубава...казал поетът и избягал от залата. Въпреки, че е бургазлия!
Там не е за всеки.
Оцеляват само най-твърдоглавите.
Минусовите температури в някои закрити спортни помещения в България са по-често срещаната ситуация. Треньорите печелят за хляба. Млякото ще трябва да почака. Оцеляването преди всичко.
Обучението спира до ксерокопиране на няколко преводни от незнаен преводач чужди баскетболни писания. Обикновено от жената на треньора. Или от съпруга. И то на работното място. Естествено за сметка на шефа.
Ако трябва да се продава в книжарница, цената на баскетболното писание се увеличава с 2 лева. Когато е от знаен преводач, писанието струва още пари. Все до тях се опира.
Извън финансова
та тема, не остават теми за разговор.
На спорта винаги му е виновна държавата.
На баскетбола – държавата и държавниците.
На трениращите – държавата, държавниците и федерацията.
На треньорите – държавата, държавниците, федерацията и пустите им компютри, които не пускат децата в залата.
На залата й е виновен студът.
Студът обаче не е само физическо състояние.
Студът идва най-вече от душите...на държавата и държавниците. На трениращите и треньорите. На федерацията...и онези от федерацията!
Каквото и да си говорим със студ не можем да се борим. Или поне не в единствено число.
Студът се плаши от топли очи. Плаши се от вдъхновение. Умира от страх при вида на зелено. От простор. От каризма. От талантливи млади хора...като тези пред и онези зад камерата. Имат „око", нали?
Без да им е занаят, са майстори. Тези зад камерата казвам, са майстори...Георги Петков и Огнян Кисимов!
За очите, гледащи смело в камерата...ще трябва да почакате. Кое е това момиче!?
...следва