„Футболът се промени. Вратарите вече са главни герой" – споделя Хосе Мануел Очоторена, треньор на вратарите на Валенсия и бивш страж на оранжевите и Реал М. „Ако няма пълна хегемония за единия от двамата, то конкуренцията се превръща във война."
Днес Адан спори с вечния заместник на Касияс, Иржи Дудек. И то не за титулярното място, а за това на втори вратар в Реал Мадрид. В Барселона Пинто отдавна е приел ролята си на сянка на Виктор Валдес, но дори и неговото „уж" спокойно място е застрашено от идващите от школата. Случаят на Атлетико Мадрид е още по-фрапантен. Там заради лош късмет и контузии през целия изминал сезон, не намериха титуляр за под гредата. Младият Де Гея най-вероятно ще се превърне в перлата на короната за „колчонерите".
Само този, който е сядал на пейката по къси гащета знае, какво може да чуства един вечен заместник – ярост и гняв. Чуства, които набъбват още повече в душата на онези, които пазят между двата стълба. Резервите не винаги успяват за запазят своите лоши мисли само за себе си. По време на професионалния си път Очоторета е заемал мястото между чука и наковалнята в два много остри дуела – Канисарес срещу Палоп и отново Канисарес срещу Хилдебранд. „Лимитът е в личната атака. Опитваш се да бъдеш честен и да се съобразяваш с детайлите, но никога не е достатъчно." – разказва треньорът, който освен с клубни отбори е работил и с националната селекция. „ Тези отношения приличат на отношенията в едно семейство, но разликата е че във футбола не можеш да се скриеш зад нищо. Законите на играта налагат да се разбираш с вратаря резерва" – дава своето мнение и Емилио Алварес, треньор в школата на Реал М.
Буйо срещу всички
Някои вратари, също като дивите животни, маркират територията си. Искат да играят във всеки мач. В този ред на мисли, Пако Буйо беше пионер в областта. Или поне такова е мнението на някои негови колеги в Реал М от 80-те години на миналия век. Канисарес от друга страна пък, си е научил урока. „ Когато дойдох от Селта в Реал М си дадох сметка, че ако искам да бъда елитен страж, трябва да имам твърд характер. Във футбола не триумфират най-добрите персони, а най-добрите професионалисти. И ако не си такъв, ще ти се подиграват. Реших да бъда добър професионалист и не толкова добра личност, макар че никога не съм сторил зло на никого. Трябва да се научиш да държиш езика зад зъбите си, но в същото време да не отстъпваш територия." – споделя Санти.
„Винаги съм се опитвал да поддържам добри отношения със съотборниците си" – разказва днес Буйо, който остави на резервната скамейка Очоторета и Агустин. „Но винаги е по-трудно да си приятел с този, който ще оставиш да ти диша прахта. Точно поради тази причина, аз никога не съм имал кой знае какви отношения с другите вратари...Този, който не играе, не е доволен и винаги се оплаква. Никога не съм имал намерения да си маркирам територията. Звучи ми много грозно. Не съм се държал като животно от джунглата."
Канисарес – Палоп – една невъзможна връзка.
Войната под гредата на Валенсия бе спечелена от Канисарес преди много години, който отиде на „Местая", подритнат от жестокостта, с която Буйо защитаваше „хляба си" в Реал. Санти използва същото лекарство, но срещу Палоп. Още с пристигането си край Средиземно море, заяви на всеослушание, че дори Мора има повече мачове в Примера от Палоп. „Елегантността се проявава на игрището и в това да се радваш на успехите на съотборника и моментите, прекарани в неговата компания" – отговоря днес Палоп – „и не е в това да изриташ на улицата един човек, който не играе в официални срещи, но въпреки всичко върши тежка и отговорна работа по време на тренировки. Но като знам, че думите идват от Канисарес, не се чуствам зле, защото го познавам добре. Прекарах чудесни и исторически за Валенсия години,в които не се чуствах резерва, а важен играч. Но един образ ще остане запечатан в съзнанието ми завинаги – когато излизах на терена, всички продължаваха напред към центъра, а аз завивах наляво. И се питах. Кога ще дойде моментът, в който и аз ще продължа направо, заедно с другите?" – искрен е настоящият вратар на Севиля.
Кан – Леман – вечната война за немската врата.
Александър Фамула беше титулярния вратар на Карлсруе в края на 80-те години, когато един съвсем млад Оливер Кан пристига в отбора. Чудовищно амбициозен, новият страж остава и след тренировки за сесии екстра и поддържа войнствени отношения с останалиге в тима. До такава степен, че плаши някои от съотборниците си. „Аз никога не съм искал да бъда в една стая с Оливър" – спомня си Фамула, „беше ме страх, да не ме удуши с възглавницата". „Оли мислеше за враг всеки, кйто носеше ръкавици" – разказва пък третият вратар Стефан Уимер.
На крачка от отказване, Кан се изправя срещу всеки, готов да му отнеме мястото. И най-вече срещу Йенс Леман, в личната им битка за място на вратата в националния тим. Нещо повече от антипатия. Техните отношения граничат с омразата. Обидите бяха нещо обичайно между двамата големи в спор кой да бъде номер едно на Германия. Хищният Кан печелеше битката в продължение на много години, докато не се отвори възможността за Леман да пази на Мундиала през 2006, въпреки че вече бе навършил 36 години. Войната приключи с помирение. Малко преди „руската рулетка" с дузпи в четвъртфинала срещу Аржентина, Кан се приближи към Леман и му стисна ръката, жест аплаудиран горещо от феновете. Странностите на живота!!! „С мен като титулярен вратар, щяхме да сме шампиони" – заяви малко след това Оли.
Битката за немската врата не е нищо ново под слънцето. През 1962 на Световното в Чили, Ханс Тилковски потрошва мебелите в една хотелска стая след като разбира, че ще бъде резерва на Фахриян. Години по-късно, селекционерът Бекенбауер изпраща в къщи Щейн защото го нарича „марионетка" заради решението да постави като титуляр Шумахер. Според Щейн, Шумахер е заел неговото място защото е имал повече договори за реклама.
Леман – Алмуния – „Даже не ме поглеждаше в очите"
„Леман наистина вярва, че във футбола важи законът на джунглата" – резюмира Алмуния, титуляр в Арсенал днес. „Когато заех неговото място бе толкова бесен, че дори се оплака в германската футболна федерация" – разказва испанския страж, който прати немеца на пейката на топчиите.
Гати – Фийол – „Извинението на коляното"
Уго Гати и Убалдо Фийол в началото на 70-те години също правят цирк около вратата на националния отбор на Аржентина. Малко преди Мундиала през 1978 в тяхната държава, една контузия в коляното дава повод за развод между двамата. „Лудият Гати" от Бока Хуниорс беше титуляр. „Патето Фийол" не искаше да бъде резерва. „Казах на тренера Менотти, че ако ида в националния, то ще бъде за да играя титуляр" – спомня си Фийол. „Тогава Гати каза, че има проблеми с коляното и отказа да играе. Не можеше да ме конкурира и за това си измисли извинение." – допълва „патето". В отговор „лудият" пък твърди – „Наистина си счупих коляното. „Патето" говори глупости. Единственият титуляр през 78 бях аз. Ако бях добре със здравето щях да играя не само тогава, но и през 82 и 86."
Бартез – Купе – прекалено много привилегии
След цял един живот като резерва, Грегори Купе избухна когато Доменех обяви, че „вечният вратар на националния тим на Франция Бартес" ще продължи да пази и на Световното в Германия. Уморен от привилегиите с които се ползва Бартес от години, Купе си тръгна от един лагер сбор в Алпите, въпреки че след това се върна под натиска на Доменех. „Ще се съобразя с него, но вече не го уважавам" – каза след това Купе, най-добрият вратар на Франция за 2006 година с отбора на Лион.
Гарсия Ремон – Мигел Анхел – 13 години заедно
И понякога наистина има „перфектен брак"! Мариано Гарсия Ремон и Мигел Анхел се доближиха до него по време на 13-те сезона /1971 – 1984/ в които играят в Реал М. Период, в който нито един от двамата бе неизменен титуляр. Гарсия Ремон игра 177 официални мача, а Анхел – 247. „Имаше взаимно уважение между нас" – спомня си Гарсия Ремон, „на мен ми попречиха многото контузии по онова време, но никой от двамата не бе считан за по-добър от другия."
Възможно ли е това да се случи и днес? – „Трудно. Сега има много повече егоизъм във футбола" – отговаря Гарсия Ремон.