Дублирането в Испания е наложено с декрет от Франко след Втората световна война – „за да не се чува друг език, освен този на Империята". Вече е толкова популярно, че зрителите не възприемат филми, в оригиналната им версия. В това число съществува и малка индустрия, която запълва тази пазарна ниша. По време на дългия период, след 1945 до днес, официално регстрираните дубльори са 2500, към които трябва да се прибавят преводачи, техници, звукорежисьори и т.н....Елса Фабрегас е една от най-популарните дубльорки и ветеран в тази област – прави своя първи дублаж през 1935,едва навършила 10 години. И все още работи активно. Нейни са гласовете на Катрин Хепбърн, Дорис Дау, Ингрид Бергман, Джуди Денч, дори на легендарната Вивиян Лий в „Отнесени от вихъра". Елса обаче озвучава някои испански актриси и днес.
Болната тема за „добре говорения език" бе коментирана от самия Алфредо Ланда/74г., един от големите актьори на испанското кино/, преди няколко дни пред „Ел Паис". „Когато включа телевизора не разбирам и половината от това, което звучи.Не разбирам говорещите. Не знаят да говорят."
Много испанци мислят като Ланда. Как може някой да се посвети на интерпретацията когато не знае да говори.Мнозинството в тази държава е в защита на дублажа. Преди - заради цензурата.Сега – заради бавно пробиващите си път, чужди езици.
Има хора, с добро образование и никакви физически проблеми, които се възползват от субтитрите за глухи в Телевизията.И това не е шега. „Много сме тези за субтитрите", казват испанците.
„И аз, и аз" – присъединявам се с охота. Защото чух интервю на Христо Стоичков по испанската телевизия. Където и да иде Ицо носи със себе си „БарЦелона" и раздава „граЦиас". Иначе всичко му е хубаво на българина.И реклама прави. И фанелки продава. И мачове, понякога, печели. Но му трябват субтитри. За толкова години по близо до Испания, отколкото до собствената си държава, Христо така и не разбра, че „Ц"-то не присъства в местната азбука. Местните не искат да променят малкото му име от Ристо на Христо, защото това с „Х" на испански звучи като на Сина Божи. Сравнението за католическа Испания е недопустимо.
„ Селта привлече на своя страна цяла една държава след като доведе Христо за треньор.Със Стоичков, все едно подписахме с България." – каза преди доста време Хулио Бернандо, журналист от вестник „Ел Фаро де Виго".Само дето „лошото момче на българския футбол" е на друго мнение.
"Много са причините, поради които напуснах поста на селекционер в България, на треньор в Селта, на наставник в Южна Африка, но това вече са затворени страници за мен.»
И за мен, Ицо!
Да те наричат както искат, испанците!Аз ще си пусна дублажа за глухи.
