Визитка: Боян е роден през 1995 година във Велико Търново. Футболист от детско-юношеската школа на Етър 1924. Играе футбол от 7-годишен. Висок 170. Тежи 63 килограма. Дефанзивен полузащитник. Още от неговата футболна визитка в www.info-sport.es

1. Опиши се като футболист с три думи?
Амбициозен, упорит и лоялен.

2. Кога и защо започна да тренираш футбол?

Още в детските си години на игрището с по-големите от мен. В началото играех за забавление, а с тренировките по футбол започнах да мисля за бъдещето си като футболист. От първи клас (7 год.) започнах да тренирам в детския отбор на клуб Етър Велико Търново.

3. Кои са първите ти футболни спомени? Първият треньор, първият клуб, първият официален мач?

Първите ми спомени са от ранното детство, когато с по-големия ми брат ходехме на игрището с големите. Мен винаги ме слагаха да играя нападател, защото бях малък и за да не ме ударят. Първият ми треньор е Велин Кефалов. Тренирах при големите, набор 1991г.-1992г., а първият ми мач не си го спомням.

4.Съзнателните ти юношески години във футбола, преминаха в...?

В Етър Велико Търново, ежедневни тренировки сутрин и всяка събота играехме футболни срещи срещу други клубни отбори.

5. Кога и защо реши, че искаш да играеш футбол, извън България?

От малък желая да играя в чужбина, защото българският футбол не е на европейско ниво и бъдещето ми в България е много неясно.

6. Как осъществи контакт с настоящия ти клуб Канияс?
Благодарение на екипа на Инфо-Спорт се явих на проби и бях одобрен от настоящия ми треньор Александър Дюлгеров.

7. Първите ти впечатления от испанския футбол на ниво подрастващи? И от твоя отбор Канияс (филиал на Реал Мадрид) и българският треньорски тандем Алекс Дюлгеров, Стоян Любомиров?

Тук футболът е тактически много добре подреден, динамичен, красив за разлика от българския, в който няма желание за работа. Базата и условията, с които разполагат футболистите в Испания са на много по-добро ниво и е наистина удоволствие да се играе. Надявам се и резултатите ми тук да бъдат по-добри.
Относно Канияс не мога да дам обективно мнение, защото тепърва започвам да играя с тях, но като единствен българин в отбора бях приятелски посрещнат от испанските си съотборници. Треньорският тандем Алекс Дюлгеров-Стоян Любомиров ми допада и до момента тренировките, които правя с тях са много по-подходящи от тези, които имахме в България. Амбицията, която треньорите имат за победа се предава на целия отбор и много скоро, ще има резултати.

8. А професионалния футбол в Примера как ще оцениш?
Малко е странно да давам мнението си за отборите от Примера, защото мечтата на всеки футболист е да играе в тези клубове и за мен те са на много, много високо ниво.

9. Каква роля играе семейството ти в твоята бъдеща професионална кариера? Къде стои българският национален отбор в нея?

Благодарение на моите родители и най-вече на баща ми в момента осъществявам част от мечтата си да играя в чужбина.
Всеки един футболист мечтае да играе за родината си. Надявам се един ден да облека фланелката на националния отбор и да запея химна на България редом до съотборниците ми.

10. След преживяното до тук, с какво се промениха мечтите и футболните ти амбиции?

Много е рано за промяна на мечтите ми, защото все още трябва да постигна и науча много, за да почувствам, че вече играя в Испания. Целта е да вляза в професионалната лига, но трябва много труд и постоянство. Амбицирам се все повече и повече да постигна всичко във футбола.