Интервюто е публикувано със съкращения

1. Най-добрата баскетболитска в Испания печели...?
- Толкова, колкото един баскетболист от АСВ, чийто отбор е в средата на класирането. И не се оплаквам. Купих си една къща в Алкобендас и се надявам да съм я изплатила, когато приключа с кариерата си.

2. Нямаш ли рекламни договори?
- Не. Имам само един спонсор – Найк, който ме облича и обува.

3. Мислиш ли, че ако беше мъж...
- ...щях да се напълня с пари! Хахаха

4. Все пак си позволяваш някой и друг каприз?
- Да, часовникът, който нося. Когато отидох да играя в Русия, подписах най-добрият си професионален договор и имах желание да се поглезя малко. Баща ми, който е полицай и то от добрите, винаги ме съветва – „Амая, не харчи много". Казах му, че новият ми часовник е фалшив. Въобще не се върза. Като добър полицай, не вярва много, много на хората. Това сме наследили от него сестра ми Вирхиния и аз.

5. Да говорим за Мондила. Честно ли беше да спечелите третото място?
- Да, това е максималното, на което можехме да се надяваме. Ако не бяха елиминирали Австралия, може би щяхме да се борим за среброто. Но се срещнахме със САЩ на полуфинала и там нямаше какво да се направи. Хората коментират – „Ех, колко жалко, че стана така". Но няма въобще за какво да се съжалява. Спечеленият бронз е заслужен и наш.

6. Да видим дали поне сега ще се напълнят залите, когато се играе женски баскетбол?
- Не знам какво им става на хората. Борим се за равенство, но колкото повече се говори, толкова по-малко реално се забелязва. Това, че не можем да забиваме не означава, че не играем добър баскетбол. В един наш мач могат да се видят много повече технически детайли, отколкото при мъжете, къдете все повече се налага физиката.

7. Хрумва ли ти нещо, за да промениш ситуацията?
- Търсят се решения, но първото което винаги изпъква е, че трябва да променим екипировката си. Какво означава това, че трябва да разхождаме мускули по игрището, за да дойдат да ни гледат!? Не мисля. Наслушала съм се на подобни глупости. Това, с което наистина съм съгласна е, че се налага да махнат тези шорти...най-малко 7 размера по-големи са от този, който нося. Или пък огромният потник. Обличат ни така защото било модерно...казват!

8. Има много спортистки, които са икони? При вас как е?
- Ние въобще не се доближаваме. Шарапова е икона. В Испания няма нито една спортистка, която би могла да се категоризира така.

9. Връщаш се у дома...подписа с Ривас Екополис?
- Да, връщам се в Мадрид. Писна ми от куфари. Казах на моя агент да не ми споменава за оферти, които да са от друго място. Исках да се върна в къщи.

10. 18 години околосветски пътешествия. Бразилия, САЩ, Русия. Има 3 шампионски пръстена от WNBA, 8 първенства на Испания, 1 Евролига, сребро на Европейското, сега бронз от Мондиала...може ли да се иска повече?
- Постигнах всичко много бързо. Оставих леката атлетика заради баскетбола. Три месеца по-късно вече бях в селекцията на Мадрид, след шест в Първа дивизия и на следващата година в националния отбор. Моята кариера ме формира с малко нервен характер. Винаги съм искала да бъда най-добрата и за това съм била нетърпелива. Работих много, за да стана такава. Но си дадох сметка, че целият този успех ме правеше все по-нервна. За това и отидох на психолог. Много хора не гледаха с добри очи на тази моя стъпка.

11. Помогна ли ти?
- Най-сетне разбрах коя съм. Разбрах, че моят живот бе маркиран от смъртта на майка ми. Тя почина, когато аз бях на 18 години. Отиде си само за 19 дни.

12. Защо миналият сезон се говореше,че те боли нещо повече от крака?
- Беше ад. Стигна се до там, че казваха,че контузията ми била психологическа. Исках да оставя баскетбола. И съм щастлива единствено, когато го играя. Беше ужасно да играя куца. Никой не ми обръщаше сериозно внимание.

13. Какво диагностираха пробите?
- Не намираха вярното бутонче. Тази контузия промени характера ми. Аз съм много позитивен човек, с чуство за хумор. Но имаше моменти, в които не познавах друга тема за разговор освен моя глезен. Благодарение на докторката на националния отбор, която ме заведе при медицинския екип на ФК Барселона, се установи че имам вътрешна незаздрявяла рана, продукт на непрекъснатите контузии и скъсвания на фибри. Оставаха 4 месеца до Мондиала. След интервенцията – 2 месеца и 3 седмици по-късно, започнах да тичам. Не можех да го повярвам. Федерацията през цялото време беше зад гърба ми. Включително казаха, че съм несменяема.

14. Хаха, точно като Кристияно Роналдо?
- Е не, не чак до там.

15. Искаш ли да участваш на третите си поред Олимпийски игри, за да се разделиш със спорта?
- Нямам такова намерение. Ако съм добре, ще играя в Лондон. По-добре да карам лека по лека.

16. Това сякаш те притеснява, правенето на планове имам предвид?
- В женския спорт няма достатъчно икономическа сигурност. Винаги сме изправени пред драматични решения. Имаме половин живот пред себе си и не знаем какво да правим с него. Зарада кариерата в баскетбола, зарязях следването. След това обиколих света, заобиколена от хора, които ни закрилят прекалено много. Ние правим нищо сами. Изпадам в нервни кризи от обикновените неща, като да попълвам данъчна декларация или да си сменя адресната регистрация. Винаги трябва да търся помощта на баща ми за тези неща.

17. Ако на тази маса се съберете с Марта Домингеш, Аранча Санчес Викарио, Едурне Пасабан, Джемма Менгуал и ти...за какво ще си говорите?
- Оооо, Марта е моят идол. Винаги ме е впечатлявала. Ще си говорим за всичко, за несправедливостите в живота, за равенството...и за мъже, разбира се!

18. Да поговорим за мъже тогава...?
- Да живееш в моя свят е много трудно, особено когато си жена. Много пътувания, липсваш често от къщи, тренираш двуразово...Излизам рано и се прибирам по тъмно.

19. Вярно ли е, че си участвала в конкурс за най-хубаво дупе?
- Историята всеки път звучи различно. Сега ще ти разкажа истинската. Беше в САЩ. Бяхме с отбора в една дискотека. Обявиха конкурса, но не да си покажеш дупето, а само да излезеш да го разходиш на сцената. Като единствената бяла от отбора, всички почнаха да ме сочат мен. И естествено ме осветиха с прожекторите. Качих се, нямаше начин. И спечелих защото знаеха,че съм баскетболитска на Хюстън Рокетс. Подариха ми 12 бири и два диска. Това е истинската история.

Амая Валдеморо е родена в Алкобендас. Кварталът на испанската столица е известен и с друго свое популярно чедо- актрисата Пенелопе Крус. В Алкобендас се намира и музея на баскетбола „Педро Ферандис", където пък двама българи, намериха заслужено място – Ваня Войнова и Артеник Арабаджян. Огромна мултифункционална зала в спортния комплекс на този квартал носи името „Амая Валдеморо". В Кралството е традиция да се отдава почит на заслужили спортисти и деятели приживе. Всички баскетболисти, световни шампиони от Япония 2006 имат зали с техните имена, начело със селекционера Пепу Ернандес. Същото важи за спортните комплекси Луис Арагонес, Висенте дел Боске, Икер Касияс, Андрес Иниеста, Мигел Индурайн...