Техническото наименование на тази форма на тренировка е "walk through" и както повечето неща в баскетбола, е измислена от американците. Треньорският щаб предварително разчертава пода във фоайето на хотела с формата на половин баскетболно игрище, кето има своя зона за три точки, за наказателни удари, подкошие...Когато момчетата стъпят на „терена" заемат своите обичайни игрови позиции и веднага започват да упражняват действия в защита, като си помагат един на друг.
Както добре знаем всички, които обичаме този спорт, баскетболът е преди всичко солидарност. Играчите говорят помежду си. Комуникират. Коментират какво може да направи всеки един от тях, за да помогне на съотборника си, до къде стига защитната линия и къде започва нападението, дали ще атакуват от дясно или от ляво...
„Използвам тази техника от доста време – разказва Скариоло – мисля, че още от първата ми година в Уникаха Малага, но е вече малко стара. Както винаги в нашата работа, американците ни изпреварват с много. Честно казано предпочитам я вместо да натоварвам отбора с монотонни видео сесии с игра на противника и моите теоретически разбирания за предстоящи двубой. Удобна е и когато нямаме игрище на разположение, използваме някоя от залите на хотела, в който сме настанени, за да пресъздадем вероятни ситуации от мача. Опитваме да уловим възможно най-реалните усещания, движейки се и обсъждайки на висок глас, нещата които смятаме за удачни или искаме да постигнем в престоящата среща."
Баскетболистите се подготвят съвсем като за реална тренировка. Слагат си тренировъчни потници, разделят се на титуляри и резерви, топката винаги присъства и винаги упражняват защитните системи, предварително подготвени от треньорския щаб. Зоната, която помогна на испанците да победят Гърция в осминафинала на Световното първенство бе тренирана предварително по този начин. Всеки, който го гледа обаче отстрани, остава с усещането, че тази форма на подготовка е малко смешна, като нямо кино. Но съвсем не е така.
„Много ни помага последният диалог, който сме имали помежду си пред мач. Научаваме страшно много детайли за противника, тактически дооформяме подхода, помощ на терена, помощ в защита. Въпреки, че упражняваме всичко това в малко пространство, се създава усещане за реалност, за автентичност, като че ли наистина играеш. Най-хубавото е, че целият отбор взима участие. Всеки има мнение и го споделя пред съотборниците, комуникираме много, което после ни помага и на игрището." – разказва Марк Гасол, който познава тази форма на работа от САЩ.
„Системата е много педагогична. Двама играчи, на които е поставена задача например, да защитават най-добрия от противниковия отбор, предварително изяснават подробностите около неговата защита, как ще му направят блок или в коя посока ще застанат, ако въпросният опита да финтира. В края на краищата, тези които играят са те. Аз съм отвън." – допълва впечатленията си от нетрадиционната тренировка, селекционера Скариоло.
„Колкото повече информация имаш за противника, толкова по-подготвен си. В моменти като този да играеш на Световно първенство, всичко помага, всеки детайл има значение" – коментира Хорхе Гарбахоса. „Моята цел е да синтезирам дъската, на която пиша теорията и да направя по-интензивна и забавна подготовката преди важен мач. Тази практика ни донесе успех миналата година в Полша и това лято може пак да ни помогне" – резюмира Скариоло.