
Често обаче, съзнателно или не, децата, особено на възраст до около 18 месеца, не се включват в този процес. Обикновено, дори да са с нас на масата, вече сме ги нахранили предварително и рядко се сещаме да им дадем нещо, ако те сами не си поискат. В повечето случаи, обаче, те остават извън този социален феномен – храненето на цялото смейство заедно.
Именно там се крие ключето към любовта между детето и храната. Обикновено първия съвет, който давам на майка, която ми се обади с такава тревога е да сложи детето, наравно с нея и таткото на масата. То да има собствена чиния, в която нещата да са същите като на останалите членове от семейството и да започнат да се хранят заедно. От време на време родителите могат да си подават един на друг с пръсти залъчета, за да насърчат подобно поведение и у детето. От една страна то да се опитва да храни тях, а от друга – да отваря устичка, когато на него му подават храна.
И ако в този момент ми възразите с довода, че току-що захранващо се бебе не може да получи в чинията си същото като вас – грешите. Още в мига, в който запознавате детето с новите храни, т.е. на възраст от около 6 месеца, то това би следвало да се случи директно с вас, по време на обяд (примерно). И не ви пречи да сте приготвили за всички картофи на фурна с много малко подправки, от които то да получи няколко парченца, подадени му дори с пръсти. Киноата, амарантът и просото, които са идеални за начало на захранването също могат да влязат в семейното меню под формата на салата. От

Какво правим ние – най-често сме приготвили нещо коренно различно за малкото, като го храним преди всички. След това го оставяме да си играе и сядаме „спокойно" да ядем с таткото или някой друг. Да не говорим, че малките деца усещат света чрез допир и поднасяне към устата. Ние обаче, им забраняваме да пипат храната, за да не се изцапат. И им даваме с лъжица, като пренебрегваме най-естествените им инстинкти. Е, сега си представете, ако вас ви хранят отделно и не ви дават да пипате нищо, вие какво отношение ще развиете към храненето като процес? И когато можете да контролирате този процес с отказите си, дали няма да се възползвате от това? Още повече, че отказът предизвиква внимание от страна на всички.
Не може да не сте попадали на клипчета с щастливо омазани бебета, бъркащи в купичките си и ближещи ръчичките си. С риск да ви прозвучи страховито – точно това е начинът. И противно на това, което ще си помислите в началото – такова поведение не превръща храненето в игра. Напротив, много по-вредно е да се използват играчки и телевизия, с цел малкото да отклони вниманието си и да му бъдат пробутани няколко лъжици допълнително. Мачкайки храната в ръце то я усеща, в последствие тя попада в устата му и то вижда, че може да се храни и само. Не пречи вие да подавате от друга купичка с лъжица в този момент. Но е важно детето да бъде приобщено, да се почувства голямо и да му бъде дадена възможност да копира поведението на възрастните. И ако всички заедно се наслаждавате на този процес, ще имате едно наистина хранещо се с удоволствие хлапе.
Успех! :)
Ася Иванова