Няма европейска държава с що годе прилично футболно първенство, в която да не е пробвал късмета си. И перипетиите са много. Години ми трябваха да проумея цялата история. В кратце обаче е за отбелязване, че „добри хора", както се изразява самият главен герой, му помагат да стигне до проби в първия отбор на „Бордо". Френският тим, в който се подвизават Зинедин Зидан, Лизаразу, Дюгари, Виджге, се нуждае от свежа кръв на полусезона. Българският нападател хваща око на треньора Ролан Курбис, но както се случва в реалния живот без кум сватба не става. Липсата на адекватни препоръки и това, че не е име в света на футбола, пращат Данчо „от петзвездния хотел край река Жиронд в сиропиталището". Останал без пари и мечти, влиза и излиза от църковното общежитие на Коняк цели 3 пъти. От последния до днес вече 8 години. Там от където започва и моя разказ.

21 век. Средата на лятото. Коняк. Не в чая. А в сърцето на едноименния френски град. Тук мирисът на стралджанска мускатова е по-силен от аромата на местното питие. Особено след 19.00. Тогава когато вин-заводите, бъчварниците и фабриките за бутилки спускат кепенца. Настъпва часът на „льо булгар". Единственият наш сънародник, който обитава френската провинция. Собственикът на „Толев джим" отваря вратите и сърцето си. Във фитнеса настъпва оживление. Първо са часовете по степ и аеробик за дамите. После персоналните тренировки за мускулестите господа. В късния час е ред на социалните контакти – колективните курсове, в които се включва както директорката на историческия музей, така и продавачът на сувенири, край винзавода „Martell". Преплетена с личната му история, в която се жени за французойка, получава националност, ражда се сина му Лео, Йордан работи като бъчвар, играе в местния аматьорски отбор по футбол и завършва две годишен курс за треньор по физическа подготовка.

Да излезеш от схемата на „емигрант=ниско платен работник" във Франция (както и в голяма част от европейските развити икономики), никак не е лесно. Данчо обаче открива своя шанс в една току що фалирала бизнес дама. Тя му продава уредите, той се задължава да плаща наема, а бъдещите му клиенти – започват леко по леко да влизат в залата на „льо булгар". Таксите са повече от народни. Това, което го различава от собствениците на другите 4 фитнес-центрове в Коняк е метода на тренировка. При моето посещение всички спортни фенове вече знаеха за разразилия се допинг скандал с българските щангисти. Оставаха броени дни до Олимпийските игри в Пекин. И до един (сякаш наговорили се), закачаха Данчо, че би бил най-подходящия заместник на тежкоатлетите ни в китайската столица. Защо ли?

Ами защото...още от Спортното училище „Димитър Благоев" в Сливен, Данчо поделя стая и уроци с последователите на Нураир Нурикян. Бързо попива и скоро методите на Иван Абаджиев стават част от личната му подготовка. За да „удари под кръста" френската конкуренция, роденият в Стралджа фитнес инструктор въвежда класическата щанга като основен уред при тренировката...на жени. И резултатите не закъсняват. Младите момичета бързо трупат и поддържат мускулна маса, без това да пречи на естетическите им възгледи. Домакините премахват натрупалите се около кръста и дупето излишни килца. А пенсионираните дами тонифицират безпроблемно организъм и дух...Мъжете пък преоткриват ефикасността на тренировката със „свободно тегло".Особено онези, които по цял ден пренясят кашони с коняк или местят бъчви из склада.

Перипетиите обаче преследват неотлъчно нашия главен герой. По примера на американските си колеги, Данчо купува и първата си открита кола. Със заем, естествено.Втора употреба. „Порше" – то казва, „привличаше погледите". Половината дамско население на Коняк се абонира за фитнеса (като по сценарий от американски сериал, нали?). На път за Барселона, където отива да види част от емигриралата си в Испания фамилия, Йордан катастрофира. Коледа е. „Мислех си, не може в 21 век човек да умре от студ. Аз от сблъсъка не си заминах, че сега от замръзване." – това си повтаря докато чака някой да му се притече на помощ. Отново „добри хора" го спасяват от мъглата.И от измръзване. Контузиите замалко не приключват с кариерата му на инструктор. И с банковата му сметка. Все още изплаща тази „made in USA" прищявка.



Днес отново кара автомобил с гюрюк, нежно наречен от приятелите му „Батмобил". Защото Толев е истински Батман.И то в много отношения. Спестява първата печалба от залата за да си купи куче. Трябва му компания за аеробните тренировки. Също като Бъдхас от „Роки". За съжаление Тайсън умира само 2 дни по-късно. Няма тикет за покупката. Данчо стои цели 2 дни пред вратата на развъдника. Разбрали с каква упорита стралджанска душа си имат работа, собствениците му подаряват братчето на починалото животно. „От тогава сме неразделни" – споделя треньорът. Заради него се мести да живее в „месон" (превод от фр. „къща"). Не е трудно да се досетя, че и жилището му си има прякор – „бат-месон". Защото единственият българин в Коняк е супер...мен, приятел, треньор, баща и човек. Такъв, който заслужава поне страничка в един български сайт. Познавайки го, завършвам със... „Следва продължение".