9. Пеле, 1966

Бразилия пристига в Англия като фаворит. Шампион от предишните два турнира, с вундеркинда Пеле, вече 25-годишен и в пика на силите си. Точно това очевидно е разтревожило съперниците, предприели драстични мерки. Португалия и България се скъсват да ритат Краля, а съдиите мълчат ли, мълчат – при все че световното първенство трябва да е арената на най-добрите.

8. Джак Тейлър, 1974

Финалът на първенството е страхотен. Съседни страни, таящи изключителна омраза една към друга. Истински сблъсък на стилове – в оранжевия ъгъл Холандия, водена от Йохан Кройф. Отбор, преливащ от талант и пристрастеност към тоталния футбол. В белия ъгъл – домакинът ФРГ. Ефективност, физика, организация. По средата – британски рефер.

90 секунди след началото Джак Тейлър свири дузпа за Холандия при положение, че немците още не са докоснали топката. По-късно арбитърът свири още един наказателен удар, дваж по-спорен. Брайтнер изравнява и дава начало на обрата.

7. Бекъм и Симеоне, 1998

Мнозина смятат червения картон на Бекъм за незаслужен. Въпреки това истината е, че Ким Милтон Нилсен просто няма друг избор, освен да изгони по-младата борбена версия на настоящия английски капитан. Легнал по лице на тревата, ритащ съперник – това си е нарисуван червен картон.

Бекс явно се е поучил от грешката си или поне това показва изражението на лицето му четири години по-късно след вкараната дузпа срещу Аржентина. Датският рефер се справя в Сент Етиен до ...

6. Сол Кямбъл, 1998

...този момент. В момента цяла Англия се присмива на защитника, но тогава Сулзиър бе сред най-добрите в света. Всички големи отбори на трите лъва са имали колос в отбрана – от Джаки Чарлтън до Тери Бътчър, а сега и Джон Тери. Сол се появи към края на ерата Тони Адамс и бе близо до отбелязването на златен гол в осминафинала през 1998 г. Скокът му във въздуха и ударът с глава обаче се привиждат като фаул на Ким Милтон Нилсен. И арбитърът е прав – с тази разлика, че Кямбъл избутва Алан Шиърър по пътя си към топката, а това не е фаул в полза на Аржентина.

5. Шумахер и Батистон, 1982

Всички сме виждали инцидента десетки пъти и едва ли някой може да обясни защо Харалд Шумахер не бе арестуван за това, което стори на Патрик Батистон. Явно предвиждайки опасността, втурналият се към вратата французин чуква топката покрай излезлия напред вратар – само за да усети гърба, крака и цялата мощ на Тони върху челюстта си. Най-ужасният фаул в историята на футбола. Съдията отсъжда аут. Батистон е изнесен на носилка – в безсъзнание и с липсващи зъби. Шумахер остава на терена и дори спасява важните дузпи, които класират ФРГ на финал.

4. Блан и Билич, 1998

Лидерът на карето защитници на Франция пропуска спечеления финал на световното без каквато и да била причина. На полуфинала срещу Хърватска Лоран Блан се изправя срещу Славен Билич при статично положение. Леко докосване по рамото до такава степен е преиграно от хърватина, че Скалата вероятно би избухнал в смях. Френският бранител получава директен червен картон за дишане – а симулациите ще продължат след четири години, когато подадена към бедрото топка очевидно строшава главата на Ривалдо.

3. Диего Марадона, 1986

Още една история между Англия и Аржентина. Легендарната Божия ръка, дошла в същия мач, в който светът вижда най-великия гол в историята. Типична история за Диего Марадона – скок с вдигната ръка над английския вратар. Мнозина не успяват да си обяснят защо Шилтън не е премазал дребничкия си съперник. Съдейки по дълговете му на комар, вероятно е играл за равен.

2. Монсон и Десоти, 1990

Никога в предишните 13 финала футболист не е получавал червен картон на финал. Сигурно не си спомняте, че първият е Педро Монсон, но обезателно ще се сетите защо. Любимият гмуркач Юрген Клинсман така се сгърчва на тревата, че реферът директно гони аржентинския футболист. Запис от този момент впоследствие е изпратен на Славен Билич и Ривалдо. Малко след първото изгонване към съблекалните поема и Монсон, а ФРГ печели със спорна дузпа.

1. Хърст и руският лайнсмен, 1966

Стадион "Тофик Бахрамов" се намира в Азербайджан, кръстен на англофила от световното през 1966 г. Топката никога, ама никога не е била във вратата. Въпреки всички отсъждания в ущърб на Англия, това е абсолютен бонус. Дори Джон Макенроу вероятно не би твърдял, че кълбото не е на линията. В законите на футбола има важно уточнение, което никой не зачита: "За да бъде отсъден гол, трябва топката да премине с целия си обем... или Роджър Хънт да вдигне радостно ръце." Браво, Тофик.