Когато се запознах с новите попълнения на СанСе, отбор от испанската Втора Б дивизия, Кристиян Дяков и Даниел Цветков, моят съдружник ме накара да си спомня сцена от документален филм, който бяхме гледали заедно. В кадрите, Йохан Кройф споделяше пред широката телевизионна публика своите първи впечатления от пристигането на най-известния български футболист за всички времена, Христо Стоичков в Барселона. Холандският наставник на каталунци коментира следното - "С този характер и от онази държава, от Христо не можеше да се иска много". И разказа подробно за трудностите при адаптацията на бившия футболист на ЦСКА на "Камп Ноу".

Със същия "този характер" и с привичките от "онази държава", дойдоха на проби в Испания Кристиян и Дани. Аз няма да навлизам в подробности, колко трудно беше да помогнем на новите български попълнения на СанСе да си намерят футболно училище и да се адаптират към новите изисквания на футболния пазар. И говоря за училище, защото мъжките отбори в страната на Световния шампион по футбол, не искат и да чуят за трансфер на футболисти от страни, като нашата. Дебело ще подчертая обаче ролята на техните семейства за взетото от младите футболисти решение - да останат да играят футбол в школата на мадридския тим.

Наскоро четох, че трагедията на България се състои в това, че е спряла да изпраща пътешественици по света. Не такива, като повечето от нас, които си тръгваме оттам с еднопосочен билет. А такива, които пътуват и се връщат да обогатят собствената си държава с наученото навън. Такива, които историята някой ден ще нарече "будители". В лицето на футболистите Кристиян Дяков и Даниел Цветков виждам именно този пътешественически дух. Непокорен. Нетърпелив. Готов на жертви в името на познанието.

Пътуването по света, както метафорично, така и в действителност, изисква сериозен бюждет. Също както много български семейства, които изпращат своите наследници да се образоват в чужди университети, фамилиите на Кристиян и Даниел направиха нужното бюджетно реструктуриране, с прецизност, на която мнозина финансови министри биха завидяли. Ще плащат таксата за услугите на Инфо-Спорт, таксата за обучение във футболната школа на СанСе, разходите за храна и дрехи, квартира, уроците по испански език, джобните на своите бъдещи професионални футболисти. Безплатен обяд няма. Особено в днешния футбол.

В днешния футбол съществуват детско-юношески школи, като тази на Барселона. Излезлият от "Ла Масия" футболист, преди да дебютира в отбора на Пеп Гуардиола, е получил 2500 тренировъчни дни, разпределени по следния начин: 1000 часа за техническо обучение, други 1000 часа за владеене на топката и игра в квадрат, 1750 часа обучение за позиционна игра и тактически движения по терена и още 1250 часа във футболни игри. Сумирани часовете, отделени за ОБУЧЕНИЕ, са точно 5000. Освен това оценките от задължителното общо образование са критерий, който се има предвид при изготвянето на листата с титулярите при подрастващите. От 11-те титулярни футболисти във втория отбор на каталунци - Барса Б, 10 са студенти. (б.а. извадка от книгата "Senda de Campeones. De La Masia al Camp Nou").

Завършвам със следния реално проведен разговор по телефона с колега спортен-журналист в България. На мой опит да му разкажа за "подвизите с пробите" на Кристиян и Даниел (а и да не забравяме за Боян Хаджииванов от Етър 1924, новото попълнение на филиала на Реал Мадрид - Канияс, за когото ще ви разкажа в отделна публикация), той отвърна следното: " О, тия ли футболистчета, знаем ги! Отиват в чужбина, излагат се, бързо им лъсва незнанието и се прибират с наведени носове, някой да им бърше сълзите в България. Аман от подобни трансфери, Шидерска, аман!". Все се надавям, мили ми приятелю и колега, тези няколко момчета, дошли да се учат да бъдат професионални футболисти, а не да се трансферират, да те опровергаят. Надявам се, надяваш се и ти...пък било то и тайничко!?

Интервю с Кристиян Дяков можете да прочетете тук.

Интервю с Даниел Цветков ще намерите тук.