Миналата седмица един приятел ми коментира следното – „Видя ли какви тела са направили участниците в „Островът на известните" /испанският вариянт на Сървайвър/?". Моят приятел имаше предвид конкретни кадри от програмата. Опитните оператори фокусираха върху определени части от телата на „оцеляващите", взети преди началото и 3 седмици по-късно, в края на изпитанието. Мускулите предизвикваха завист. Но бяха ли загубили килограми? – продължи да разсъждава на глас моят „амиго".

За да спортуваш и да влезеш във форма, ти е нужно нещо повече от желание, защото без подходящ метод и план, няма да постигнеш желаните резултати. Именно за това е хубаво да се спреш на тренировъчна програма, която да балансира между аеробни и мускулни упражнения, както и да набляга на правилното хранене. В мига, в който успееш да подредиш адекватно тези три елемента, ще си дадеш сметка ще вече притежаваш една доста ефективна тренировъчна програма.

Латинският афоризъм „здрав дух в здраво тяло" е универсален. В спорта тази максима има двойна сила, особено когато става въпрос за елитни състезатели. И поставена върху Хорхе Лоренцо, тази фраза придобива още по-трансцендетно значение. Роденият в Майорка пилот е истинска жаба, която плува без проблеми във фитнеса. За него спортът е цитирам „моята дрога". „Имам нужда от строг режим на физическата подготовка" - разказва Хорхе. Поради много контузии и падания присъщи на високоскоростния спорт, основна част от тренировките на 23- годишния младеж се свеждат до „разтягяния и коремни преси".

Лема е, че голяма част от хората ходят на фитнес защото искат да свалят килограми, или пък да се освободят от набъбналото коремче или просто защото приближава лятото...Обобщено означава, че използваме нашата суета като основен източник за мотивация. Доста приятели и клиенти вече, в първия ден на тренировка, ми казват едно и също – „Елисаветаааааа, единственото което искам е да махна това от очите и тялото си, а не да ставам Рамбо" /и сочат тлъстината на кръста, която испанците сполучливо наричат „страничният еърбек"/. Хората са се вманиачили на тема да свалят килограми, да свалят размери, да свалят дупката на колана. Но реалността е друга – не трябва да се губи нищо. Това от което имате нужда, е да печелите...

„Моята програма за тренировки никога не е била просто една програма. Бе нещо като революция, като покръстване. Чрез спорта преоткрих тялото и душата си.". Тези думи на Чък Норис често сами изплуват в съзнанието ми. Особено в моменти, когато маркетинг индустрията опакова всеки новоизлюпил се фитнес уред в поредното „магическо хапче" за отстраняване на излишни килограми. Всички знаем, че ТО не съществува. За да не попадаме в клопките на рекламата обаче, се налага добре да познаваме пазара. И нововъведенията. Дойде редът и на БОСУ.

В края на лятото сме. Остават още няколко слънчеви дни, в които отново ще заложим на късите панталони и миниполите. И точно тук започва да свети червената лампа. Като персонален треньор знам, че след ваканция някои от нас се възраждат. Други качват килца заради прекаляването със сладолед и вкуснотийките на баба. Трети - така изпразват джоба си, че до Коледа няма да намерят парички за таксата във фитнес залата. В този тежък за мнозина икономически момент се сетих за моята неостаряваща любов към магазините втора употреба.

За краткото, но пълноценно време, откак работя като персонален треньор, причината или основното извинение, на което залагат повечето хора, които не правят никакви упражнения, е липсата на време. «Къде да го намеря това време, излизам от работа в 8 вечерта.» или «Правя достатъчно упражнения, като вдигам децата си всеки ден» - се аргументира мнозинството. Въпреки всичко, ако положим малко усилия и направим кратко проучване, става ясно, че имат и то предостатъчно време.

Персоналните тренировки са на мода в последно време, но не заради това реших да се посветя на тази професия. Като чужденка в Испания, имах време да наблюдавам в продължение на 2 години начина на живот и навиците на местните. Статистиката сочи, че 30% от подрастващото поколение между 12 и 18 години страда от затлъстяване. Едва трима на всеки десет испанци, спортуват редовно. А хората, които днес са между 30 и 50 годишни, са практикували физическо възпитание в училище едва веднъж седмично. Тези данни бързо ми дадоха да разбера, че с професията на персонален треньор ще мога да покривам и то добре разходите си.